• Advertisement

Преди десет години

За политиканите, че се препълни общия форум.

Мнениеот ljuba » 11 Януари 2007, 22:55:20

Не обещавам със сигурност,но имам снимки някъде в България и ще помоля една приятелка да ми ги прати,но пак казвам-не мога да обещая 100 %
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Мнениеот Pizho » 12 Януари 2007, 11:52:04

ivo_petkov написа:Аз незнам вече какво изобщо може да ни обедини повече. Верно че апатията е нещо много лошо за един народ, но какво да се прави при

все пак ако имахме управляващи по-различни от тези, които са на власт от 20 и повече години, нещата щяха да се изиграят по съвсем различен начин и сега пак


Логичната мисъл на апатичен народ, апатични управляващи ... :roll:
Pizho
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 173
Регистриран на: 3 Януари 2005, 01:00:00
Местоположение: Ostwestfalen-Lippe
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 3 пъти

Мнениеот solay » 12 Януари 2007, 11:58:34

ljuba написа:Бях и даже мъкнехме един ковчег от реквизита на ВИТИЗ!И на нас ни стискаха ръцете и хората се усмихваха и ни даваха топъл чай.Еееех,Estira,какви времена бяха!Мислехме си че можем да напишем нова,по хубава история за България и наистина чакахме Месията!


мдааа сега като се замисля май сь6тия ден у4их по вис6а физика , една доста интересна наука както осазнах години по касно :) и неиде следобяд се посьбрахме с колеги от МЕИ-то на Царевец и му цапардосахме по няколко питиета отбрана ракия :) голям купон падна
Аватар
solay
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 883
Регистриран на: 3 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: където ми скимне
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

спомени на тогавашни политици

Мнениеот aw_neli » 15 Януари 2007, 22:12:08

Разказът на очевидците

10 януари - такъв, какъвто го помня

Георги Божинов

Година по-късно партията се изправи

За мен този ден бе драматичен и трагичен. Драматичен, защото такива бяха събитията, а трагичен, защото това беше върхът на едно посегателство върху демокрацията и достойнството на нашата страна. Бяха използвани трудности, възникнали пред управлението на страната и грешки на тогавашното младо ръководство, за да бъдат удовлетворени определени политически, икономически, корпоративни и чужди на българските национални интереси такива. А това беше грижливо подготвено, добре организирано и завърши с преврат. Преврат го нарекох и от трибуната на парламента тогава. Днес продължавам да мисля, че е така.
Депутатите насила бяха принудени да гласуват декларация за прекратяването на дейността на Народното събрание и насрочване на предсрочни избори при положение, че голямата част от тях бяха напуснали сградата и нямаха физическа възможност да се върнат. Казват, че при революционна ситуация всичко и всякак може, но това го твърдяха и реализираха хора, които се бяха закичили с етикетите на демократи и творци на демокрацията в България. Могат да се кажат още много по-силни думи, но нека тази страница да я затворим и тя никога да не се повтаря.
Бих искал да си спомня за 10 януари - година по-късно, когато се яви сложно противоборство за това кой как ще ознаменува годишнината. Десницата искаше да отбележи една година от новия граждански договор, а БСП - година от подпалването на парламента. Гордея се, че бях един от членовете на ръководството, които отстояхме решението да се организира грандиозен митинг, защото това беше много важен момент в живота на партията. Този момент решаваше дали тя ще бъде гузна и ще бъде уличавана, че на тази дата е загубила властта или ще може да се изправи и да посочи вандалите и виновниците за насилственото прекратяване на мандата.
На митинга дойдоха хора от Варна и Борован, от Елхово и Грамада, от Шабла и Петрич... Партията се събра, даде си кураж, направи оценка за грешките си и на тези на опонентите й. Изправи се. И ако днес е във властта, мисля, че 10 януари 1998 г. беше отправна точка на консолидирането и тръгването на партията отново към властта.

Иво Атанасов

Стана Баташко клане на депутати

Все още не е дадена ясна оценка на това, което се случи тогава, и у много хора остана съмнението, че има нещо недоизяснено. Имаше обективни предпоставки за недоволство, но си спомням, че демонстрациите започнаха при 300 лв. за долар и свършиха при 3000 лв. за долар. Гарантирам, че ако блокирате САЩ за 40 дни, доларът ще отиде по дяволите, да не говорим за една малка България.
Така че в лицето на десницата тогава имаше откровен опит за отстраняване на левицата от власт, независимо каква ще бъде цената за България от това действие. Затова го и наричам преврат.
Спомням си злия огън, който гореше в очите на колегите от СДС. Един Александър Божков, който по джиесема си местеше хората - те през нощта вече бяха останали към 200-300 души, от единия към другия вход на парламента според това откъде службите смятаха да ни евакуират. Много добре си спомням сълзотворния газ и моментите, когато бяхме с кърпи на носовете, а очите ни течеха от газа. Вече не помня какво гласувахме, но някои от колегите се въздържаха, вместо да гласуват против.
Имаше неподготвеност и у нашите хора. Предният ден на 9 януари на заседание на групата, на което се обсъждаше всяка запетайка на Декларацията за национално спасение, станах и попитах дали има план за евакуацията ни за следващия ден. Казах, че ако не мога да изляза с колата си, пеша е изключено да вървя, защото моето лице е познато. Тогава Стефан Гайтанджиев, който водеше заседанието, каза че редът за допуск е както всеки редови ден. Разбрах ги, че са слаба ракия, и отидох и преместих колата на платен паркинг - и благодарение на съобразителността си и до днес я има.
И до днес се питам, защо трябваше да стоим в парламента, докато излизането ни стане невъзможно, вместо да отидем да си заседаваме на "Позитано", където не могат да се съберат толкова много хора - не зная. Това са все въпроси, които някога ще получат отговор. Убеден съм, че при всички случаи, това, което преживяхме тогава, ако се беше случило например на 5 или на 8 септември, участниците в тези събития щяха да станат активни борци първа категория. А при нас стана истинско Баташко клане на депутати и сигурно се броят на пръстите на едната ръка онези от групата на Демократичната левица, които оцеляха в политиката. Това също е интересен детайл.

Проф. Велко Вълканов

Дива реакция на насъскани тълпи

Случилото се на 10 януари 1997 г. бе ужасно преживяване, несъвместимо с демокрацията. Дрогирани банди нападнаха парламента, скачаха по колите, пиеха алкохол, хвърляха камъни, изпочупиха всички прозорци и в успяха да нахлуят дори в сградата, където се бяхме барикадирали. Тогава почувствах в себе си сила да се бия. Бях взел крака на един стол и щях да се бия заедно с всички останали.
Поведението на вандалите нямаше нищо общо с приказките за демокрация. Бяхме безкрайно огорчени, че нашата собствена власт не беше в състояние да предотврати това скандално, недопустимо поведение. я
Скандалното беше и това, че много депутати от дясната страна участваха в нападението, насърчаваха необузданите, безконтролно действащи млади хора. Имаше, разбира се, и такива, които останаха вътре в сградата и бяха солидарни с нас. Спомням си, че по едно време се появи току-що избраният президент Петър Стоянов и очевидно, в съгласие с тълпите, даде такъв тон - "Ами какво искате? Те са гладни, гладни са." Като че ли след това ги нахраниха.
Спомням си как няколко депутати бяха влезли в една от колите. Тълпата се качи върху нея, започна да скача да я бута... Ако бяха успели да счупят прозорците, сигурно щяха да посегнат и на живота на тези хора. Спомням си, когато влязохме в автобуса, който ни чакаше при университета когато млад човек захвърли грамадно паве, проби прозореца и нарани проф. Тодор Живков, едва не го уби. Дива реакция на насъскани тълпи. Истински преврат. Трябва обаче да се скърби, че не можахме да защитим - и конституцията си, и правния си ред, и принципите на демокрацията. Не може на едно такова брутално насилие да се отговаря с пасивно поведение. Всяко насилие трябва да получи достоен отговор, правен отговор, правно обоснован отговор. И цялото това мръсно, гадно, недостойно поведение след това не беше, разбира се, осъдено. Не се намериха виновните, не последваха никакви наказателни процеси, както между впрочем стана и с нападението над бившия Партиен дом. Никаква отговорност за никого.

Клара Маринова

Хората не живееха добре - и тогава, и сега

За съжаление в човешкия живот се помнят не само хубавите дати. Паметта ни трябва да е свежа и за недоброто. За мен 10 януари е дата, която свързвам с лоши неща. Тогава избуя злобата, даде се път на неразумното, надделя лошото. Помня и още нещо - това, че шепа политикани успяха до узурпират властта за собствени интереси. И не само това. Някакъв зловещ сценарий според мен беше проведен тогава, защото едни и същи хора успяха да бъдат на страната на тогава справедливо протестиращите, пък след това да застанат на страната на несправедливо управляващите, а накрая се оказа, че са вечни при всички режими, и при всякакви ситуации.
Странно впечатление със задна дата ми прави, че народното недоволство, очевидно отнякъде насочено от онези, които нямаха нищо общо с кризата, или поне нямаха пряко отношение към нея, така добре беше манипулирало общественото мнение, че тези в изпълнителната власт си стояха кротко и спокойно в кабинетите и вероятно се подсмихваха на акъла на тези, които обират несгодите от тяхното управление. Защото аз твърдя, че народните представители имаха най-малко отношение към кризата, която направиха тогавашните министри. Част от тях ги виждам днес отново на първа линия.
Не помня 10 януари с добро по още една причина. Защото външният свят се възмути на онова, което допуснахме да се случи в България - да се посегне на най-впечатляващата сграда в столицата, да се посегне на институцията Народно събрание, да се посегне на народното представителство. Защо? Защото на някого му беше угодно да предизвиква кризи и да прави сензации. Никак не вярвам, че България е била пред гражданска война. Като участник в онези събития, виждайки това, което се случваше на площада се убедих, че някои доста се бяха постарали да преиначат народното недоволство. Да, недоволство имаше, хората не живееха добре - и тогава, и сега. Тогава и сега една голяма част от тези, които градят политиката са едни и същи, а като ги наблюдавам са едни и същи от 10 ноември 1089 г. насам, а някои и отпреди 10 ноември.

Гиньо Ганев

Спонтанен порив на масите, облечен в насилие

10 януари 1997 г. е едно усилие за политическа промяна в България, представена като спонтанен порив на масите, но всъщност облечено в насилие. Това беше посегателство върху институционализираната демокрация. Физическото нападение върху сградата на Народното събрание беше удар върху парламентаризма.
Барикадите по улиците с пейки и стари автомобилни гуми можеха до известна степен да бъдат оправдани, но какво значи да отнемеш правото на хората да преминават! Кой даде право да се манифестира с българското знаме обърнато с червения цвят нагоре!
Война срещу част от народа ли се правеше? И се заговори за нов обществен договор, след като конституцията е актът на самия обществен договор, а не нещо друго. Акт на голяма политическа мъдрост и кураж е връщането на мандата от страна на ръководството на БСП за съставянето на ново правителство, за да се запази гражданският мир и да се отиде на нови избори.
Знаете ли кое е най-голямата беда като последица от януари 1997-а? Това, че някои направиха опит на следващата година да честват този 10 януари едва ли не като някакъв национален празник! Добре, че това безумие не се допусна!
Щастието не е спирка, която можеш да достигнеш, а начин на пътуване!
Аватар
aw_neli
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 137
Регистриран на: 13 Февруари 2006, 01:00:00
Местоположение: Diepholz- Niedersachsen
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

и оценка след 10 години.....

Мнениеот aw_neli » 15 Януари 2007, 22:14:32

10 години от януарските събития пред парламента
09.01.2007 19:15

Утре, 10 януари, се навършват 10 години от драматичните събития пред българския парламент, които доведоха до свалянето от власт на правителството на Жан Виденов.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев, чиито мандат изтичаше на 21 януари 1997 г., отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията в лицето на СДС обяви начало на национална политическа стачка и призова към гражданско неподчинение.

Беше организирано протестно шествие пред Народното събрание, което завърши с обкръжаване на сградата и опит за погром и палеж. При сблъсъците имаше и леко ранени. На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов, който встъпи в длъжност на 22 януари същата година, връчи на БСП мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи. На 4 февруари 1997 г. БСП върна мандата за съставяне на правителство.

Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП имаше Николай Добрев. Политическите сили подписаха споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначи служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпусна ХХХVІІ Народно събрание и обяви предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година.

Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България. /БГНЕС
Щастието не е спирка, която можеш да достигнеш, а начин на пътуване!
Аватар
aw_neli
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 137
Регистриран на: 13 Февруари 2006, 01:00:00
Местоположение: Diepholz- Niedersachsen
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот Adi » 4 Февруари 2007, 19:23:55

За да не отварям нова тема, която ще е доста сходна на тази, го поствам тук:
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=999170
Просто отбелязвам...
Аватар
Adi
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 264
Регистриран на: 19 Юли 2006, 00:00:00
Местоположение: Stara Zagora/Darmstadt
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

  • Advertisement