• Advertisement

Dummy

За политиканите, че се препълни общия форум.

Dummy

Мнениеот BgNewsroom » 6 Февруари 2007, 18:04:03

Залезът на живота – партия бридж


Всеки път, когато видя протестиращи пенсионери сърцето ми се свива. Защото си мисля, че залезът на един живот не трябва да изглежда така – с изкривено от болка, отчаяние и гняв лице...

Ние прекалено много опростяваме нещата с израза „протест на пенсионерите”. Сякаш пенсионерите са някаква сива хомогенна маса, която водена от личния си егоизъм, иска да отвори голяма черна дупка в бюджета. И признайте си, подсмихваме се, когато от тази сива маса се подаде някой заканително размахан бастун. Но колко невярна е тази представа всъщност!

Защото протестите са съставени от отделни личности. И всяка от тези личности има свой собствен уникален житейски път. Всеки един от тях някога е бил млад и е правел щури неща, които възрастните не са разбирали. Правел е планове. Мечтаел е да стане някакъв, когато порасне. Мислел е за първата целувка. За това, че някога ще има своя работа и свои деца. Учил е, доколкото са му стигали силите. После неусетно е ставал голям човек и сърцето му се е свивало от мисълта, че детството завинаги си е заминало. Бил е решен да се бори с живота до край. След време е идвала и първата целувка, първото влюбване. Първата работа и съпровождащото я ужасяващо притеснение. Първият началник. Първият завистник. Първата заплата. И по-важно - усещането да си купиш нещо със собственоръчно изкарани пари.

Неповторимото усещане от сватбената церемония. Трудностите и притесненията около изхранването на новото семейство. Споделената реплика: „Ще имаме бебе” и сълзите от факта, че ти си способствал на този свят да се появи нов човек. Човек, за който да се грижиш, дори до смърт. И сълзите от факта, че от света си е отишъл един стар човек. Човек, който се е грижил за теб, дори до смърт.

И още мечти, още планове, още надежди. Още и още работа, защото времената са трудни – времената винаги са трудни. Нови началници, нови завистници...

Ново малко човече, което отива на училище, после в университет. Старанието да му оставиш нещо. Желанието да направиш живота му поне малко по-лек, отколкото е бил твоя. И така докато неусетно дойде старостта. Времето, в което трябва да слезеш от въртележката, да направиш равносметка и да се зарадваш на постигнатото.

Именно това се е случвало с всеки един от протестиращите възрастни хора, докато накрая житейските им пътища не са се събрали на площада. И онова, което ги е събрало не е нищо друго, освен желанието... не, не желанието, а правото да съществуваш още. Събрала ги е болезнената констатация, че годините труд са били напразни, както и ужасът от това, че си изправен пред огромна криза в момент, когато силите ти вече те напускат. Когато са ти останали толкова сили, колкото да размахаш бастуна, с който подпираш немощните си вече нозе.

А и краят на мизерията не се вижда. Няма и сянка от надежда нещо да се промени в обозримо бъдеще – в бъдещето, което ще доживееш. Нещо повече – машината се върти и няма милост. Върти се и не се интересува от теб, от това колко можеш да търпиш и колко още ще живееш. Нанася удар след удар – вижте само новините от последния месец: „Топлофикация” ни изненада с нови горещи цени; от 1 юли се увеличава цената на електричеството; от 1 януари поскъпна газта; поскъпва водата; в някои райони на страната поскъпна хлябът; расте цената на зеленчуците; предстои да се вдигне цената на бялата техника заради новата екотакса... и т.н.

Може би погледнато през призмата на пазара това е нормално. Но погледнато през огромната крива лупа на пенсията това е смъртоносно. Да, това е думата – смъртоносно. Просто, защото такава математика не съществува. И дори да имаш дипломи от всички престижни университети по света, пак не можеш да я измислиш. Защото пенсията от 150 лв. е по-малка дори от цената на нещата, които са ти необходими, за да съществуваш като домашен скот... в края на един човешки живот.

Така не може да продължава. И не от вчера. И не от завчера, а откакто тези хора остаряха. Затова и залезът на живота им изглежда така – с изкривено от болка, отчаяние и гняв лице. А за тази болка, за отчаянието и гнева на стария човек няма икономически термин.

Но ето, някой се съжали (или се постресна) и предложи покачване на пенсиите с 10 %. В повечето случаи това са 10-20 лева. Това, разбира се, няма да промени нищо, но важен е жестът – отношението към теб като към все още жив човек. Че не очакват от теб по-скоро да бъдеш мъртъв, за да не се товари бюджета, защото (следват лишени от всякаква човечност изчисления и сметки).

И точно тук в нашия разказ се появява нов герой - министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Днес той нарече увеличението на пенсиите „неприятен и изненадващ ход”! Разбирате ли? Какво са тези неприятни 10% - 15 хляба, 1/10 от сметката за парно, 1/4 от сметката за ток, играчка за внучето, дреха втора употреба... Неприятно! Човек срещу човека, сметка срещу сметка и неприязън срещу неприязън. Министърът с много дипломи срещу обеднелия и вече позабравящ възрастен човек. Неумолимият закон на цифрите и тяхното движение във всички посоки срещу простата сметка да поживееш поне още малко. Традиционната за властта неприязън към „пенсионерския егоизъм” (незабравимата фраза на звездата на българския преход) срещу традиционната неприязън към овластилия и облакътил се на висок държавен пост чиновник.
Но работата е там, че властта, колкото и временна да е тя, има трибуна. Всички се интересуват от нея. Повтарям: човек срещу човека. А интересува ли се някой в европейска България (освен на избори) от това, кои ходове са неприятни и изненадващи за тези възрастни хора. Дали не са били неприятно изненадани от поредното увеличение на цените?! Дали не им е неприятно да живеят в непрекъснато засилваща се мизерия, която ако не ги убие при поредната настинка заради липсата на лекарства, ще ги ликвидира постепенно заради самото си естество?! Дали не се изненадват неприятно при всеки сблъсък с тънещата в охолство реформираща се държавна администрация?! Дали не им е неприятно да ги управляват хора, събрали гласове колкото половин квартал на София?! Дали се изненадват неприятно (или вече са свикнали) след всяка унизително отношение на властта към тях, без да са заслужили ни най-малко това?!

Но няма страшно, дори и някой да се излъже да попита за нещо старите хора. Каквото и да кажат, това няма да наруши спокойствието на могъщия икономист. Той каза: „НДСВ трябва да запази хладнокръвие и да каже, че това не е начинът и моментът да се преосмисля бюджета”. Ами ако утре и други мизерстващи започнат да протестират?! Трябва да се запази хладнокръвие, защото няма пари за всички – фразата безсмислено се отразява в стъклата на скъпите автомобили на реформиращата се държавната администрация.

И тук идва кулминацията. Министърът сравни предложението на БСП за пенсиите със специфична ситуация в бриджа – когато се опитваш да поставиш някого в неудобна ситуация, той ти отвръща и най-често ти самият се оказваш в нея.

Изглежда някак заплашително...

Човек срещу човека.

Но прилика с бриджа наистина има, въпреки че констатацията е неточна. Прилича на класическата ситуация в началото на играта, когато единият играч е обявил цвета, на който ще се играе, а партньорът му е мор. Т.е единият играе, а ортакът му е свалил на масата всичките си карти и само подава, тези които играещият му посочи. На английски за мор се употребява думата Dummy. Едно от нейните значения е за чучело, срещу което се стреля.


Владимир Дойчев
BgNewsroom
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 24 Септември 2006, 00:00:00
Местоположение: Sofia
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта

  • Advertisement