• Advertisement

Gravity Co. with new album!

Тралалалааа

Gravity Co. with new album!

Мнениеот copland » 7 Октомври 2006, 00:22:59

Gravity Co. издават нов албум!
Днес беше премиерата му в столичната зала "Христо Ботев". Публиката е станала свидетел на уникално 3D шоу. Как им завиждам!!!!!

Изображение
MixedUp съдържа ремикси на парчета от двата предишни албума, както и две нови - Paper Trail & The Evidence Came.

Gravity Co. са ми любимата българска група, наред с ФСБ!
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

avtora.com

Мнениеот copland » 7 Октомври 2006, 14:01:41

Gravity Co. с впечатляващ концерт пред 1500

07/10/06 13:32
Една от най-добрите за момента български групи, Gravity Co., зарадва многобройните си фенове с голям концерт в столичната зала Христо Ботев.


Над1500 фена се стекоха в залата, за да видят уникалното триизмерно шоу, подготвено специално за случая, да чуят най-големите хитове на групата и да си купят новия й албум с ремикси “Mixedup”.

Концертът започна малко след 20.30 и продължи около 2 часа, като групата бе извикана два пъти на бис.

Освен най-известните песни от двата си студийни албума, “U” и “Instinct”, сред които “Mr. No One”, “Time”, “Away”, “Keep It”, “Higher”, “Wings”, “Cry” и “Hidden Stairway”, Gravity Co. представиха и двете си нови парчета – “Paper Trail” и “The Evidence Came”. По време на тях на трите екрана се появиха и триизмерните прожекции, които по-скоро напомняха на стерео-картичките, популярни и в България през 80-те години на миналия век.

Изображение
Gravity Co. вдигнаха летвата със звук и визия Снимка: Avtora.com

За съжаление, безплатните специални очила, с които можеше да се гледат триизмерните проекции свършиха. Все пак, организаторите успяха да намерят "неприкосновени" запаси очила в насипно състояние, които по-чевръстите фенове сглобяваха сами припомняйки си часовете по трудово.

Изображение
Публиката вкара в действие специалните аксесоари за наблюдение Снимка: Avtora.com

Иначе, на сцената, китарните импровизации на Иво Чалъков придадоха по-рок звучене на песните на Gravity, а неуморното движение по сцената на вокалиста Явор Захариев и постоянните му разговори с публиката - „Вие ни давате енргия, с която да продължаваме да правим музика” - създадоха подобаваща концертна атмосфера.

Изображение
Ивайло Чалъков - винаги на върха за аранжименти и имидж Снимка: Avtora.com

“Официалната” програма на концерта завърши с актуалния в момента хит “Empty World”, който в леко по-рок версията си докара залата до тиха лудост и почитателите извикаха групата на бис общо два пъти.

Изображение
Стефан Попов - "тайната" на Gravity Co. за впечатляващ ритъм по време на концерт Снимка: Avtora.com


Последната песен от концерта бе изпълнена в леко необичаен вариант – китаристът Иво Чалъков излезе на сцената с бас китара, а Петър Съмналиев, който принципно свири на синтезатор, взе китара. Към края на парчето двамата си размениха китарите и с това концертът завърши.
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот liverbird » 8 Октомври 2006, 02:37:09

Подобни неща ми липсват много тука.
Всъщност само 2 са страхотните за мен бг групи(Остава + Gravity Co.), но пък са супер добри.
Жалко, че сме тука... :cry:
Me? No, man! I don't wanna be a God..... That is way too much pressure!

Представи се в Заедно сега

Аз използвам нашето куче-търсач. А ти?
Аватар
liverbird
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3136
Регистриран на: 7 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Долно Нанагорнище (i.e. Essen)
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот copland » 11 Октомври 2006, 11:07:42

Май няма много фенове тук... Жалко! Gravity Co. са страхотна група според мен. А като за българската сцена са направо неповторими!

@liverbird, ако попаднеш някъде в нета на сайт, който продава новия албум, моля те, пиши тук!!! Ежедневно проверявам и vitalitymusic.com, и gravityco.com, и нищо, и нищо... :cry:
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот liverbird » 11 Октомври 2006, 11:37:20

Няма ли кой да ти го вземе от БГ?
Ако го има на БГ пазара мога и да помоля един приятел, който идва другата седмица да го вземе....
Ама нищо не обещавам, де, може да няма време човекът.... :roll:

п.п.:По New Order падаш ли си?
Me? No, man! I don't wanna be a God..... That is way too much pressure!

Представи се в Заедно сега

Аз използвам нашето куче-търсач. А ти?
Аватар
liverbird
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3136
Регистриран на: 7 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Долно Нанагорнище (i.e. Essen)
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот seth » 11 Октомври 2006, 12:27:21

Разбира се 4е съм им фен. Много от наи хубавите моменти в моя живот са свързани с тях :oops: :oops:
Ако го намерите от някаде 6те се радвам и аз да го 4уя;)
Минута след минута живота ни свършвa.
Наи-лесния начин да направи6 от един добър един зъл човек, е да му даде6 това което искa!
Аватар
seth
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 429
Регистриран на: 16 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: София
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 3 пъти

Мнениеот copland » 11 Октомври 2006, 18:07:31

liverbird написа:Подобни неща ми липсват много тука.
Всъщност само 2 са страхотните за мен бг групи(Остава + Gravity Co.), но пък са супер добри.
Жалко, че сме тука... :cry:

Уикеда са всяка година тук (в NRW). Понякога и по 2 пъти годишно. Остава също излизат насам-натам (последно бяха в Лондон май). Та идеята ми е - ако се съберем достатъчно фенове дали не бихме могли да убедим организаторите на подбни събития да сложат Gravity на челно място в списъка си с групи за канене? 8)


liverbird написа:Няма ли кой да ти го вземе от БГ?
Ако го има на БГ пазара мога и да помоля един приятел, който идва другата седмица да го вземе....
Ама нищо не обещавам, де, може да няма време човекът.... :roll:

След подаръка, който направих на сестра ми (подарих й комплект с 2та албума на CDта и DVD с концерт) за рождения й ден през август докато си бях вкъщи, знам, че тя е готова новия албум на крака да ми го донесе дотук. Или поне да ми го вземе и изпрати по пощата. А и аз тая надежди да се прибера за Коледа и сам да си го купя. Просто съм толкова нетърпелив, че вече искам да го видя по сайтовете. Предполагам, че все още се срехта само в София, в по-добрите магазини, но не и в провинцията.



п.п.:По New Order падаш ли си?

Трябва да си призная, че никога не съм ги чувал...
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот foxi » 11 Октомври 2006, 21:16:05

copland написа:Май няма много фенове тук...


Има, има. Ама си траем гузно и скърцаме със зъби от завист към късметлиите дето са били на гореспоменатия концерт. Ако има БГ група заслужаваща си да дадеш пари и да си купиш албум (вси4ките им албуми издадени до тук всъщност!) това са Gravity.... без съмнение....много са ми любими.
Curiosity killed the cat!
В любовта и в прогнозите за времето няма лъжа, а само грешки.
Аватар
foxi
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 368
Регистриран на: 30 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: BW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Интервю с група Gravity Co.

Мнениеот copland » 12 Октомври 2006, 15:11:35

avtora.com написа:02/10/06 17:41
На 6 октомври Gravity Co. ще представят за първи път новия си, трети албум “Mixed-up” с голям концерт в столичната зала “Христо Ботев”. Шоуто обещава да е впечатляващо не само по мащаба си, но и като визия – на сцената ще бъде инсталиран 12-метров екран за 3D прожекции.


Появата на "Mixed-up", който представлява компилация с ремикси на вече издадени песни на групата плюс 2 нови, е предшествана от два студийни албума, излезли в годините между 2001 г. - създаването на Gravity Co., и 2005. Първият официален сингъл на музикантите е “Away” от албума “U” (2002), от който произлиза и песента "Wings", чието видео става първият български видеоклип, включен в световната музикална класация на MTV.

Неотдавна групата пусна и най-скъпия си клип до момента, към песента "Empty World" от техния втори албум – "Instinct" (2005 г.). Скоро след това музикантите обявиха, че се разделят с басиста си – Ясен Филипов. Неговото място на този етап заема друг титулярен член на Gravity Co. - компютъра.

.: Предстои ви грандиозен концерт на 6 октомври в зала “Христо Ботев” в София. Как дойде идеята за него?

По принцип ние всяка година правим голям концерт, а и доста инерция набрахме от цялото лято от концертния живот, защото свирихме на много места. Най-вече този концерт е, за да представим новия ни албум “Mixed-up”, който е с ремикси на парчета от албумите “U” и “Instinct” с много различни и популярни DJ-и.

Разбира се, в албума има и две нови парчета. Това е логичното нещо - когато излиза един албум, да има и концерт. Всеки път сме се стремили големите ни концерти да са различни от предните. На този концерт ще изсвирим двете си нови парчета, които ние много харесваме. Ще има стерео 3D визии като за целта ще има специални очила, които всеки ще получи срещу билета си. Изобщо сме се постарали. Има голяма доза експеримент и естествено сме малко притеснени, но с нетърпение го очакваме.

.: Очаквате ли залата да се напълни?

Да. Нашата публика много добре знае, че концертите, които правим са на много добро ниво и затова залите винаги са били пълни.

.: 3D ефектите продължение на музиката ви ли са?

За България това е уникално, не е правено до момента и в известен смисъл е продължение на музиката. Естествено човек трябва да прояви вкус и в това, както като прави музика. Надяваме се, че всичко ще е ок, много впечатляващо и запомнящо се.

.: Защо никой досега не се е решил да направи подобен концерт?

Като начало са много малко групите, които въобще правят концерти. Изключваме свиренето в клубове, което ние лично наричаме участия, защото концерт е нещо съвсем различно. Той е в зала, хората идват не да пият, а да слушат твоята музика. Именно затова държим на качеството и смятаме, че нашите концерти са от най-добрите, които са правени в България.

.: Цената на билета е 8 лева, а в деня на концерта – 10. С тези суми ще покриете ли въобще разходите за концерта?

Все още в България нещата са далеч от момента, в който да имаш приходи и да финансираш всичко. Невъзможно е без намеса на спонсори да се случват такива по-големи концерти, защото наистина разходите никак не са малки, особено пък за такъв концерт. Благодарение на Globul и Coca Cola ще има концерт и албум.

Всички мечтаем да се издържаме самостоятелно и да правим огромни турнета, самофинансирайки се, но това не е типично за България, а и по света е доста трудно. Ние се съобразяваме със стандарта на страната ни. Имаме и един нов спонсор – “Икономо”, от Благоевград и според нас всяка група би била щастлива на нашето място, защото ни оборудва с инструменти и с всичко необходимо за една група. Използваме момента и да благодарим на Plesio и на нашия продуцент Георги Станев, без когото този концерт нямаше да стане възможен.

.: Защо решихте в този албум да включите ремикси и какви са двете нови парчета?

Това е наша идея от много отдавна. Искахме да видим през погледа на други хора, и то най-вече DJ-и, как звучат нашите парчета. След като го осъществихме, смятаме че ремиксите звучат много добре. Това са миксове, които са правени, за да се пускат в клубове. Това не са типичните ремикси, които сме свикнали да слушаме. Важно в случая е също, че личи отношението на тези хора. Хора, които са проявили творчество, въображение и са го направили с желание. Определено това много си личи.

Новите парчета сме ги правили със страшно много желание. Текстовете са на нашия нов текстописец Борис Чеширков, който направо свърши чудеса за отрицателно време и ни даде такива текстове, че ни вдъхнови да довършим нещата на един дъх. Много сме доволни и занапред сигурно само с него ще работим. С Борис се работи много лесно, защото е наш приятел от една страна и от друга, защото той е добър музикант и има поглед върху музиката.

.: Ще правите ли клипове за новите песни?

Към едната със сигурност. И може би ще има клип към някой от ремиксите. Клипът към сингъла, който ще излезе от този албум, ще бъде заснет от Армандо Константино, който е наш приятел, италианец. Идеята за клипа е изцяло негова. Работата по клипа тепърва предстои, но се надяваме, че ще се случи следващия месец.

.: Смятате ли да заснемете предстоящия концерт?

Да, смятаме да го заснемем, но още преговаряме кой да го заснеме. Почти винаги снимаме големите си концерти.

.: Имате ли идеи да направите и извън София подобни концерти?

Имаме желание да направим, но това все още е много трудно. Такъв концерт е свързан с много пари и много организация. За момента освен ако не е със звездите на “Пайнер”, няма как да стане.

.: С какво ще запомните участието си във фестивала “Viva Beach” в Слънчев Бряг, който се проведе в края на юли?

Организацията беше перфектна, на западно ниво. Може би едно от най-хубавите места, на които сме свирили. Фестивалът беше посетен от много хора. Ние много се забавлявахме и се радваме, че бяхме на една сцена с Ladytron. Там се роди идеята именно те да направят един от ремиксите. Както и в техен албум ще влезе наше парче - "Mr. No One".

.: Очаквахте ли да спечелите награда за най-добра рок/алтернативна песен на 8-те Годишни Музикални Награди на телевизия “ММ”?

Не мислим, че сме рок/алтернативна група. Ние сме група, която обича да прави музика, с това нещо се забавляваме и не сме седнали да мислим дали ще вземем някаква награда. Всеки се радва като получава, но за никой от нас това не може да бъде основния стимул.

Изображение
От ляво надясно: Стефан Попов - барабани, Явор Захариев - вокали, Иво Чалъков - китари, Петър Съмналиев - китара, клавишни, програминг Снимка Avtora.com

.: Взехте участие на “Рок училище” край Сливен. Какво се случи там?

Там беше много готино, но слабо рекламирано като цяло. Нямаше много хора. На много хубаво място, много добре организирано и перфектен звук. Може би нямаше как да има много хора, защото беше в Националния природен парк “Карандила” край Сливен и не е много лесно човек да стигне до там.

.: Кои други участия през лятото бяха важни за вас?

Най-накрая свирихме и в Каварна на стадиона. Загряхме Supermax и беше много хубав концерт. За нас беше неочаквано, че Supermax е толкова готина банда. И въобще не предполагахме, че там ще се опознаем с китариста на Napalm Death. Добре пийнахме с него.

.: Как ще коментирате ситуацията с падането на фестивала Monsters Of Rock?

Слаба организация. Това е нормално за България. Доста неща пропадат от хора, които са решили, че са големи промоутъри. Всеки решава, че като има пари, може да извика когото си иска и да организира всичко. Това обаче не е толкова просто и много концерти не се случват точно заради това. Липсва характер на бизнес в цялото това нещо и човек остава с впечатлението, че става въпрос за това как да се приберат някакви пари. Единствено S.M.E се доказаха като сериозни промоутъри.

.: Доста групи започнаха да пускат песни за свободен download. Вие защо нямате такива в сайта си?

Да си ги пускат. Ние в крайна сметка от това се издържаме. За да реализираш албум, това струва страшно скъпо. Истината е, че това, което правим, е свързано със страшно много работа, съответно и разходи. В България сме свикнали, че всичко, което е някакъв вид интелектуален труд, е безплатно. Тая нагласа е варварска. Грешно е схващането, че, видиш ли, хората нямали пари, при положение, че виждаме как всяка вечер хората се наливат в заведенията. Никъде из Европа го няма това, през работна седмица заведенията да са пълни нон-стоп до горе. С пиратстването спираш да цениш музиката. За много хора обаче това, което казваме, ще остане неразбрано.


.: Липсва ли ви басистът ви Ясен? Промени ли се музиката ви без него?

Музиката ни се променя, защото ние си имаме някакъв път на развитие. Това е идеята да има група Gravity Co. Това може да се чуе в двете нови песни, които сме включили в “Mixed-up”. Надяваме се посоката, в която сме поели, да е правилна. Имаме усещането, че е точно така. Колкото до Ясен, можем да кажем, че отношенията ни с него се изчерпаха. Просто така стана. Той вече се интересува от други неща и доколкото знаем има група, в която се чувства много добре. Иначе сме си приятели и отношенията ни са перфектни.

.: Коя е движещата сила за Gravity Co.?

Музиката и работата в студио, защото ние докато работим, се забавляваме. Това някак си хем те вдъхновява, хем те амбицира. Ние много обичаме да се забавляваме и се оказа, че за всички нас най-голямото забавление е правенето на музика. И да се изненадаш от собственото въображение май е най-голямата сила. Музиката е един огромен двигател. Стремежът да изразиш себе си с музика взима връх над всичко останало.

.: Кое е най-голямото ви предизвикателство до момента?

Всеки един концерт, всяко едно записване на албум и дори всяка една песен е предизвикателство. Това е една крачка пред теб, която те предизвиква и те кара да я стигнеш. Животът е низ от предизвикателства. Най-хубавото е, че се случва в България, а тук е 30 пъти по-трудно. Всичко е предизвикателство, дори да излезеш на улицата.

.: Кое смятате за свой най-голям успех?

Звучи като клише, но най-големият ни успех е, че сме заедно и правим музика. Има ужасно много лоши неща, които са ни се случили, но още не са ни отказали да правим музика. В крайна сметка, докато човек работи, му се случват и готини неща. Имаш възможност да издаваш албуми и да правиш концерти. Покрай правенето на музика научаваме и много други неща. Например сега, покрай организацията на концерта, се налага сами да се занимаваме с дизайн, дрехи и такива неща, които преди никога не сме вършели. В чисто човешки план като опит, който добиваш, е важно.

.: Как успяхте да станете популярни? Каква е тайната ви?

Когато вярваш в това, в което правиш и си абсолютно искрен в него. Ние не сме правили нищо с цел да станем популярни. Просто правихме това, което ни харесва.

.: Доколко важен е имиджът за вас?

Е, в 21 век е супер важно нещо. Някак си е част от цялата ти личност като артист и не може да го отделиш от другите неща. За това и обикновено казват не музикант, а артист, защото съчетаваш много компоненти.

.: Какво ви предстои след концерта?

Ще започнем да работим и реализираме идеите си. Надяваме се догодина по това време да сме с чисто нов албум.

Интервюто взе Десислава Бакърджиева
® Avtora.com
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

stroeja.com

Мнениеот copland » 12 Октомври 2006, 15:29:32

Ето и едно по-старо интервю на групата от февруари, когато са още в петчленен състав.
stroeja.com написа: Gravity Co. се появиха рязко на бългаската сцена и също така от раз успяха да завладеят голяма част от истинските почитатели на музиката в България. Директно с авторска музика на английски език групата и нейната публика доказаха, че качеството може да бъде ценено. За кратката си петгодишна история /а може би не толкова кратка, имайки предвид явлението на бързоразпадащи се банди в последните години/ Gravity Co. спечелиха доста награди и успяха неколкократно да докажат, че не е толкова трудно съвременна българска група да свири пред пълни зали. Членовете на групата бяха и първите наши изпълнители, които видяхме от ефира на най-голямата музикална телевизия MTV. И то ги гледахме цели 8 седмици. В Строежа са Явор, Иво и Петър, с които разговаряме по теми, засягащи Gravity Co. и реалностите в българската музика.


Gravity Co. - пет години заедно, два великолепни албума плюс DVD, множество награди и участия в различни компилации, първата българска група появила се в ефира на MTV. Звучи доста добре. Чувсвате ли се успели и какво можете да поситгнете още?

Петър: Донякъде се чувстваме успели. Да.

Иво: Някой от мечтите ми се сбъдват, но има още неща, които не сме изпитали.

Петър: Колкото до това дали можем да постигнем още – да. По-скоро смятаме, че досега имахме един много добър старт.

Иво: Петгодишен старт.

Петър: Предпочитаме да мислим, че нещата за нас тепърва предстоят.

Явор: Аз мога да кажа принципно, че докато преди само имах мечти, то откакто съм започнал да свиря с тази група те се сбъдват. Това е благодарение на Gravity Co. Все още имам мечти, но според мен съм доста успял до момента.

Иво: Единственото, което не мога да постигна е през първите две години на групата да се е случило така, че да съм бил с тях. Някак си ги видях отстрани.

Петър: След като дойде Иво при нас и аз и всички останали отчетохме това като пропуск – че не бил през първите две години в групата.

Лесен ли беше старта за Gravity Co. С какво си спомняте този период и например първият си видеоклип, първият си концерт?

Явор: С Петър се познаваме много добре. Работили сме отдавна заедно – от 11 години. Били сме и в други проекти. Експериментирали сме отдавна неща, които така или иначе станаха, но ние си допаднахме и като хора и най-вече като начин на работа. И двамата си имаме доверие един на друг. Единият знае от какво се нуждае другия и какво може да направи. Започнахме работа върху една игра и по-точно върху нейният саундтрак. Това е компютърна игра, наречена Trance. Смея да твърдя, че в началото пак експериментирахме, но може би този път бе по-добре преценено и нещата хем идваха от само себе си, хем искахме да направим нещо, което да не е като познатата в България музика.

Петър: Да, с Явор се познаваме от много време. Чувал съм мнения за нас при излизането на първият сингъл “Away”, още преди да е излязал албумът ни:”Пичове, вие имате ебати честния старт, излязохте от никъде...” В интерес на истината никога не сме имали за цел да правим едикаква си музика. Просто винаги сме правили неща, които ни кефят. Така беше и с първият ни сингъл.

Иво: Радвам се, че мога да кажа как за мен изглеждаха нещата отстрани тогава. Групата ме впечатли още от първия път, когато я чух. Това беше точно, когато видях клипа към парчето “Away”. Бях сигурен, че Gravity Co. имат голямо бъдеще и се радвам, че мога да участвам.

Явор: Първият видеоклип беше наистина доста небрежен и спонтанен. Това може би бе първото ми впечатление. Когато човек си мисли, че ще снима първият си видеоклип и това, че ще му се наложи някога да прави подобно нещо си представя как около него ще има доста хора и много ще се притеснява, а тогава стана много хубаво и спонтанно. Гого /Георги Станев/, нашият продуцент, на когото всички сме много благодарни, ми каза: “Искам да бъдеш много спокоен, ще обиколим София, ще видим хубави места, където ние ще снимаме”. Наистина ако трябва да го цитирам, тъй като аз не знаех какво трябва да правя в този клип, той ми каза следното: “Единственото нещо, което се иска от теб е да седиш, да слушаш музиката, да си отваряш устата и да гледаш в камерата”. Спомням си, че имахме едни кадри, които трябваше да направим на кръстовището на “Хемус”. Техният ефект беше такъв, че докато се снима в реално време аз трябваше много бавно да си обръщам главата и после пуснато на бърз кадър фактически аз се обръщах в реално време, а колите минаваха с голяма скорост. Тогава двама мои приятели спряха с кола до мен, но аз бях обърнат на другата страна. Те ме питаха: “Яца, как си, какво правиш?”. Аз само през уста отвърнах: “В момента не мога да говоря” и те ми казаха, че съм бил на луната тогава. Като се замислиш кой човек би стоял в един следобед на кръстовището на “Хемус”. Първият ми концерт беше много готин. Тогава наистина вече се почувсвах пълноценен и знаех какво мога да правя, което надявам се че правя добре.

Не свирите често по клубове. Това стратегия ли е или обстоятелство?

Иво: Бих казал, че е и от двете по малко. Но като че ли е повече обстоятелство. Предполагам, че хората, били на наш концерт разбират че нашата музика е по-особена за представяне. Има определени технически особености. Аз не се сещам в момента за нито един клуб в София например, където музиката ни може бъде добре представена. По принцип сме за идеята

Петър: Може би не сме се замисляли толкова сериозно за клубният формат на нашата музика - как бихме я представили по този начин.

Иво: Всъщност имаме и клубни участия, макар и малко на брой.

Пеете изцяло на английски. Имали ли сте някога текст на български език? Мислили ли сте за подобна песен?

Петър: Колебания от наша страна не е имало никога в това отношение. Спомням си, че когато направихме “Away”, Avenew Productuions казаха: “Парчето е много яко, но пробвайте да направите вариант на български”. Дори предложиха няколко текста, които така и не опитахме в интерес на истината. Дотогава беше нещо като “табу” българска група да пее на английски. Благодарим за това, че в крайна сметка се решиха да поемат този риск. След което някой медии, на които формата не беше такъв, че да въртят българска музика, ни пускаха известно време преди да разберат че сме българска група. Което доказва, че явно няма значение езика, въпросът е да е правиш хубава музика. Ако смятахме, че Явор се чувства по-комфортно да пее на китайски, със сигурност щяхме да се изразяваме на този език.

Иво: Със сигурност на мен ми е комфортно да слушам Явор да пее на английски.

Явор: Преди да започна да свиря с Gravity Co. работех с друга група, наречена Vougang In Traffic. Точно тогава ние правехме някои неща, повлияни от групи като Babyface Clan, Piromania и бяхме в една среда, която ти помага по-лесно да мислиш като хората на запад, когато правиш нещата на английски. Нищо против родния език – ние говорим в момента на него. Но човек сам решава на какъв език да прави музиката си. Има много българи, които правят прекрасни неща на испански например и т.н.

Иво: С предишната ми група Стейн направихме албума си и на български и на английски и разликата е огромна. Звуково, фонетично нещата звучат доста различно на английски.

Петър: Всеки инструмент е компонент. Дори и гласа. Той просто трябва да звучи добре.

Иво: Тембърът е различен, всичко е по друг начин.

Петър: Явор не е поет, който излиза да рецитира и ние му акомпанираме. Ние сме банда музиканти. Просто в случая неговият инструмент е гласа.

Иво: Ние винаги сме се борили с това.

Явор: Аз дори смея да твърдя, че преди наистина имаше проблем с езика. И не само при нас, но и например при Babyface Clan. Но след като излезе “U” доста журналисти си спехтиха коментара.

Петър: Да, никой нищо каза по въпроса. Обаче пък тогава доста от актуалните, в момента дори, поп-изпълнители започнаха да правят парчета на английски.

Иво: Ние с Петър сме били на интервю, където вече сме казвали, че дори интрументалите на Gravity Co. не ги въртят по БГ-Радио например.

Петър: Мислехме си да направим един интрументал на български.

Иво: Никой от нашите интрументали не е на български.

Вие сте музиканти, които разчитат изцяло на авторската си музика. Как решихте да направите кавър на “Ain’t No Sunshine”? Трудно ли бе уреждането на правата при нейното издаване във вашият първи албум “U”?

Явор: Още в началото, когато работихме с Боби Иванчев и бившите Avenew Productions, сега Vitality, на него му хрумна идеята да запишем кавър. Да екпериментираме, да видим как ще стане. Той ни каза на прост български: “Аз ще взема правата. Нека да видим дали вие можете да го направите.” Пусна ни четири-пет парчета и ни попита горе-долу кое може да стане. Единственото, на което ми се спря ухото беше “Ain’t No Sunshine”. Може би това е най-чувственото и готино парче, което сме приели от друг автор. Много се радвам, че ние го направихме по такъв начин, защото не са много групите, направили кавър на тази песен. Да я запишеш не изисква само да влезеш в студиото и да знаеш текста и мелодията, а трябва да вникнеш в самата мисъл на автора.

Кои бяха другите парчета, от които трябваше да направите избор?

Явор: Освен “Ain’t No Sunshine”, другото беше едно на Bee Gees. Останалите не си ги спомням.

Петър: Всъщност това, което сме направили ние не е кавър, а се нарича адаптация, защото сме променили основната тема. Наложи се да получим личното одобрение на автора Bill Withers. Той каза Ок, с което ние сме горди.

Иво: Това парче аз никога не съм го харесвал в голяма степен, преди да чуя кавъра на Gravity и това наистина ме впечатли.

Петър: Така каза и мениджъра на Fun Lovin Criminals.

Спечелихте си славата на първата българска група, появила се по MTV. Какво е усещането да видиш себе си и своята песен в ефира на MTV? Знаехте ли предварително, че “Wings” ще влезе в класация на популярната музикална телевизия или това бе изненада за вас?

Иво: Всичко се случи почти случайно и със сигурност доста бързо и неочаквано за нас. Усещането е невероятно. Това е, както казах преди малко, момента в който усещаш че мечтите ти започват да се сбъдват. А това за всеки един от нас е било една от най-големите мечти. То не може да се предвиди и когато се случи се чувстваш много щастлив.

Явор: Когато видях “Wings” излъчен по MTV се върнах назад във времето и се замислих какво съм направил. Това по някакъв начин ме амбицира да продължа да правя повече неща. Един вид това ти казва: “Виж какво си направил дотук”, а ти знаеш че можеш и още. Това е хубаво. Казваш си “Аз съм се събрал с най-точните хора и не съм сбъркал комбинацията”.

Иво: Когато за пръв път гледах парчето по MTV бях с дизайнера на дрехите ни и се сещам какво му пожела една мацка, която беше разбрала новината – “Да шие следващия път за Marilyn Manson”.

Имате три номинации за годишните музикални награди на телевизия ММ – за най-добра рок / алтернативна песен, за най-добър рок / алтернативен албум и за най-добра българска група / дует на 2005 година. Как преценявате конкуренцията в тези категории?

Петър: Това което мисля за номинациите е че май са справедливи.

Иво: Не мога да кажа, че супер внимателно съм следил номинациите, но специално нашите ги намирам за доста адекватни. Харесва ми, че Остава са номинирани за алтернативно парче. Така трябва да бъде. Радвам се, че видях в номинациите за рок / алтернативен албум и Миленита. За Panican Whyasker също се радвам доста.

Петър: Ние може би трябва да участваме в номинациите за най-добра чуждестранна група на БГ-Радио...хаххаа.....

Тази година не участвахте в конкурса “Евровизия”. Защо?

Явор: Нашата идея като цяло беше миналата година горе-долу по някакъв начин да си сверим часовниците. Да разберем какъв процент от хора ни имат доверието, че ние можем да представим българската музика. За нас беше един вид проверка.

Петър: Определено голяма грешка.

Иво: Да, опитахме да си сверим часовниците, но така и не разбрахме какво се получи като резултат.

Петър: Бяхме объркали телефона за “точно време” обаче.

Иво: Доста се колебаехме за миналата година дали изобщо да изпратим материалите си, а тази година вече бяхме сигурни, че не трябва да го правим.

Ще пуснете ли следващ сингъл от “Instinct” или мислите за трети албум и нови парчета?

Петър: В момента работим по идеята все още за клип на песента “Empty World” от “Instinct”. Надяваме се тази година да реализираме албум с ремикси. За тази идея сме ангажирали други хора – Dj-и. Още не е ясно кой точно какво ще прави. Мислим за трети албум определено. Работим върху нови идеи в студиото.

Каква точно е идеята за ремиксите?

Петър: Искаме да предложим проекта по подходящ начин. Бихме желали да организираме парти с Dj-и, които да представят нещата под формата на някакъв сет. Още идеята не е добре оформена и за нас самите.

Иво: Дали сме материал на много Dj-и, които са проявили интерес и са поискали траковете на парчетата ни. Получихме вече няколко добри варианта. Това включва не само Dj-и от България, но и външни. Мислим да оформим всичко това като албум, Смятаме да направим лайф, поне един с няколко Dj-и и това да представи групата и на клубната сцена.

Явор: Аз само мога да спомена хората, с които тепърва ще работим. Това са Dj Valentine, Dj Tod, Dj Lite, Dj Gabriel. Може би ще се обърнем към Deep Zone за ремикс.

Петър: Най-вероятно и към лейбъла Renesanz.

Иво: Проекта е отворен и към други Dj-и, които проявяват интерес към идеята. Те винаги могат да се свържат с нас за да обсъдим нещата.

Явор: Но искам да се знае, че все пак ние не налагаме някакъв вид начин на работа, а даваме траковете и пълната свобода на хората да правят каквото искат наистина. Така най-добре можеш да видиш по някакъв начин дори и емоционалното мнение на Dj-ите за своята музика.

Коя е любимата ви песен на Gravity Co.?

Явор: Освен и двата албума, на мен любимите ми песни са може би най-любовните, защото аз по тия си падам. Първото парче, което ме разплака наистина е E-O от албума “U”. Второто парче, което ме разплака е “Cry”, а третото, което ме разплака и разтърси е “Empty World”.

Иво: Аз без да плача ще кажа, че ние по хиляди пъти сме преживявали емоциите във всяко едно парче, а те са много определено. Който е слушал албумите знае за какво става въпрос. Ако все пак трябва да избирам едно парче, то това е Hidden Stairway, защото просто ми е най-интересно и остава мъничко по различно от останалите, за мен поне.

Петър: Може би моето парче е “Time”, а другото е “Crystalline”, защото смятам че има нещо много общо между тях.

Иво: Добре. Супер. Става.

Кой пише текстовете на вашите песни и какво е вложено в тях?

Явор: Идеите за текстовете се приемат от всеки. Обсъжда се дали това е насоката, емоцията която търсим.

Петър: За втория албум особено ни помогна един наш много близък приятел – Благовест. Той е човек, който изключително добре си служи с думите. Текстовете на четири парчета от новия абум са негови. Той каза: “Пичове, Явор е моят глас, аз просто искам да вложа тия думи”.

Иво: Всички му се доверихме и той се справи чудесно. Не мисля, че някой в този момент би могъл да го направи по-добре от него.

Петър: Особено на “Crystalline”.

Иво: Особено на “Crystalline”.

Петър: Благовест каза: “Ето с този текст ще нарисувам вас”.

Използвате компютър и програминг при правенето на песните. Как би звучал един акустичен еквивалент на музиката ви? Възможен ли е?

Иво: Мисля, че би звучал доста добре, защото нещото, което винаги ни е водело докато правим музиката си е това да има песен и да изразим себе си. Песните ни трябва да отразяват нашите чувства. Това прави възможен и акустичен вариант на всичко.

Петър: Забавното в цялата история е, че доста от парчетата, особено в “Instinct”, са измислени на пиано и на “кухарка”.

Иво: Винаги, когато е добра песента, а няма да скрия че нашите ги мислим за такива и винаги така сме ги усещали, позволява това да се направи и го имаме като идея. Може би това е следващото нещо след албума с ремикси, с което ще се занимаваме. Но засега си е само мечта. Няма конкретен план за това.

Петър: Понеже всички започнаха да правят Unplugged-ти, не че искаме да правим наопаки, но албума с ремикси може да го кръстим примерно “Digitased”.

Иво: Но при всички положения, ако направим някой акустичен вариант на парчетата, няма да е от типа MTV Unplugged, който всички знаят – акустични китари и т.н. Имаме идея в тази посока определено и ще го направим.

Правите ли опити за участия в чужбина?

Иво: Опити правим. Винаги сме казвали, че момента с реализацията на парчета, албуми и въобще цялото творчество навън е много важен. За всеки творец е нормално да опита музиката му да достигне до повече хора. Всички знаем, че ние сме в една особена държава, където потенциалната публика за такава музика не е някакъв безкраен брой хора. В момента осъществяваме контакти, имаме такива планове, но е рано да говорим за конкретни неща.

Свирили ли сте досега извън България?

Петър: Не.

Продава ли достаътчно в България една известна и призната група като Gravity Co.?

Петър: Достатъчно за България и за това, което сме е най-точният отговор.

Иво: Не е ясно какво значи “достатъчно”. Аз бих казал, че никоя музика тук не се продава достатъчно като за европейска държва. По принцип купуването на музика тук, в България, не е практика любима на много хора.

Петър: Всъщност май най-много в България е продало “сръбското”.

Иво: То винаги е продавало. Говорим си за музика обаче.

Петре, какво е общото /освен теб/ между Gravity Co. и Suffer H? Влече ли те още по-тежката музика?

Петър: Да, определено. Даже и с Иво си говорим по въпроса и действаме. Специално с него много искам един ден да имаме достатъчно време да успеем да тръгнем в тази посока. Със Suffer H доста приятно си прекарах времето, но в един момент нещата стигнаха дотам, че ми беше невъзможно да го разпределям между Gravity Co. и Suffer H така че някой да не се чувства обиден. Мисля, че някой ден отново бих се занимавал и то с огромно удоволствие с подобна музика и често слушам такава.

Каква музика слушате? Кои групи смятате, че ще останат вечни в съзнанието ви?

Явор: За мен една от групите, на които винаги съм се радвал са U2. Може би звуча малко пристрастен, защото знаеш че аз ще ходя на техен концерт. Nine Inch Nails също са ми големи фаворите. Кефя се на Stereo MC’s, Coldplay много слушам, Fun Lovin Criminals. Но пък групите, които специално за мен винаги ще останат в съзнанието и ще оставят следа след себе си са може би най-големите динозаври – Rolling Stones, Beatles, които никога няма да забравим, Elvis, Frank Sinatra. Харесва ми и oldschool академията, която е жестока.

Петър: В момента съм наблегнал доста на последният албум на Slipknot. Също може би от около два месеца слушам хип-хоп. Върнах се към Funkdoobiest, Roots Manuva. Да не забравяме и Underworld.

Иво: Първият въпрос за това какви групи слушам е доста интересен, защото се опитвам да следя нещата, които излизат напоследък и не мога да кажа, че съм очарован от който и да е било. Освен от Coldplay. Underworld ми е вечна група със сигурност. U2 са вечни, но не мога да кажа, че са ми най-любимите. Просто някакси вече ми писна от U2, но не мога да кажа, че не ги обичам и не ги признавам. Омръзнало ми е да ги гледам как печелят награди всяка година. Може би това вече е липса на разнообразие или нещо такова. Depeche са ми определено супер любима група.

Явор: Те пък не са печелили награди всяка година. Мошеници.

Иво: Лично моите награди са ги спечелили завинаги. Това със сигурност и за Nine Inch Nails мога да го кажа. Foo Fighters са ми много любими. Много обичам да ги слушам. Винаги ми дават едно настроение, което аз най-много си обичам от моите. За AC/DC мога да кажа, че това е най-великата рок-банда. Винаги ще пропуснем куп групи. То е ясно. Такъв един въпрос го предполага.

Петър: Ние харесваме ужасно много стилове музика, но сме изключително претенциозни. Слушаме малко изпълнители в определен стил.

Явор: Музиката, която ме кара, кога и да си я пусна да се чувствам спокоен, колкото и да съм притеснен, е на една група от Англия, която се казва Zero 7. Тази група е жестока. Chill Out. За мен това е един урок как едни вокали могат спокойно да се разлеят в цяла хармония и в един момент ти да забравиш, че изобщо това е музика и да го усещаш само като чувство, любов.

Иво: Абе никаква любов няма в Deftones, обаче ги пропуснах преди малко.

Иво, ти си участвал в няколко групи и то сериозни. Включително и в Gravity Co. Какво може да направи сам човек с китара?

Иво: Освен да се научи да прави чудеса, ако е в България, друго няма какво да научи. “Сам човек с китара” – това звучи като Висоцки. Ако имаш предвид мен, аз никога не съм се приемал като “човека с китарата”, а по-скоро като “човека с музиката”. Това е доста по-различно

Петър: Китарата е изразно средство.

Иво: Любимото ми изразно средство, предпочитаното, но не единственото. Просто китарата ми е начина, с който да изразя музиката, която по някаква причина е попаднала в главата ми.

А какво мислиш за изяви тип “Steve Vai”?

Иво: Steve Vai е велик, но той пък е единствен, така че не си заслужава да обсъждаме тази тема. Ако говориш за типа китарно свирене, виртуозно – изобщо не съм фен. Но Steve Vai е нещо различно.

Петър: Начина на работа в групата е по-особен. Имаме барабанист, но може да се случи аз да измислям бийтове, а той да ми дава идеи за баслинии. Както Иво например ми дава идеи за някакви синтове. И аз мога да му давам идеи за китари. За нас е важна музиката, а не “Аз свиря на това, ти на онова. Не ми се бъркай в работата!”.

Иво: Това би било твърде ограничен подход. В днешно време да си музикант означава непрекъснато да трябва да проявяваш вкус и то не само за музика, а за много неща. Също и интоиция за това какво ще се случи след шест месеца например.

Петър: Вече няма комбинация от тонове или неща, които да не са свирени и измислени. По-скоро в контекста на XXI век правенето на музика е проява на добър вкус.

Явор: Според мен обаче винаги е по-добре да бъдеш, както се казва, пет дни по-напред от останалите. А варианта да го направиш никак не е труден.

Иво: В тази връзка искам да кажа, че лично аз съм в тази група по една единствена причинна, че още в началото се разбрахме, че ще правим музика, която да има допирни точки с всеки един от нас и с нашите чувства.

Избройте няколко български групи или изпълнители, които ви допадат.

Явор: Все пак като музиканти се познаваме с много хора от тази сфера. Благодаря ти за този въпрос, защото ако ми го беше задал по друг начин, аз трябваше да ти изброявам българските изпълнители, които наистина не ми допадат. Но тези, които ми харесват също са много. Като започнем от бившите Piromania. Не забравям Васето, Панчев, абсолютно всички, които са участвали там. Също така минаваме през Babyface Clan, които са страшни музиканти. За мен са си жестоки. Сегашните Panican адски много ми допадат. С Остава сме адски добри приятели. R.O.B.T.F. също са много готина група. Сепуко 6, Кълн са адски интересни. Харесвам може би хората, които се доближават до нашия стил.

Петър: Миналата година бях на един лайф в Три Уши на Alien Industry, които обаче не знам защо толкова не искат да се показват, а са много яки.

Иво: Аз точно преди да дойда тук си говорих с Бебо от Leepra De Luxe. Leepra De Luxe са ми много любими и най-вече ми хареса маниера, с който те си правят техните неща. Пънкарско, лежерно и когато тогава, обаче винаги е добро. Така трябва. Плюс това въпросът ти по принцип е труден, защото нито да кажем че харесваме, нито обратното. Кого да харесаш от тия хора, които са предимно медийни герои. Общо взето 99 процента от тях са такива. Знаем го. Не искам да плюя никой, няма и да го направя, но няма и кой да харесам.

Петър: Проблемът с популярността е че си на абсолютно една равнина с всички. Няма значение дали си бавноразвиващ се от Big Brother, който не е могъл да завърши основно образование и не може да си напише името без правописни грешки или някой, който прави готина музика. За повечето хора в медийното пространство ти си “някакъв известен”. Това е нещо, което нас ни притеснява много.

Иво: Това е проблема на нашето време.

Явор: Аз адски много не че се дразня, но се притеснявам от самият факт, че знам каква е нашата работа. Ние ставаме с мисълта за музика, събираме се заедно, нахвърляме някакви идеи. Не разчитаме на човека Х да ни напише музиката, човека Y да ни създаде текста, а трети да ни направи аранжимента. Ние правим всичко това сами и аз по някакъв начин много добре знам ние петимата от какво сме се лишили. Но знам, че е за добро. При това знам, че другите хора, от другата страна разчитат именно на първия начин на работа. Разбира се той е много по-лесен. Но пък така те си спестяват огромното знание да правиш музика. Те не правят музика, те просто се вписват в едни редици, които им дават привилегията “певец”, “певица” и т.н.

Иво: Едно е да правиш музика, неразчитайки на популярност, но хората да те познават и обичат. Съвсем друго е да търсиш някакъв медиен образ. Между тия неща би могло да има връзка, но може и да няма. В нашия случай определено отвъд музиката не търсим някакви ефтини неща.

Петър: Спомням си по този въпрос едно интервю в Националното радио. Въпросът беше: “Вие сами ли си пишете музиката и правите аранжимента?” При това реагирах много спонтанно, а интервюиращата ме изгледа много сранно.

Иво: Нямаме пари за композитор...хахаха...

С какво се занимавате извън музиката?

Петър: С музика.

Иво: С музика, обаче различна от тази, която правим когато сме заедно. Но пък това не означава, че не участва някой от групата пак. За да си някой от Gravity означава, че си се забавлявал с музиката и другите са го забелязали.

Петър: Не мога да си спомня дали съм правил нещо друго. Още от петгодишен свиря на цигулка. Бил съм в музикално училище и т.н. Не съм правил нищо друго.

Иво: Мога да кажа с какво бих се забавлявал – да слушам как Петър свири на цигулка! Хаххаха.....

Явор: Аз съм бил готвач, работил съм в кафене. Работил съм и на морето. Обаче мога да кажа, че това ме е накарало да бъда много по-силен и да повярвам, че мога да се занимавам с музика и от това да идва моята прехрана, по какъвто и да е начин.

Иво: Имам съвсем ново хоби и то е да следя как Явор се занимава с журналитика.

Петър: Ние сме една затворена среда. Всеки се забавлява с нещото, което другия прави...хахахаа....

Какво мислите за нелегалното свалянето на музика от Интернет? Възможно ли е да се извлече някаква полза от това?

Явор: Да, ако сайта е наш...хахаха...

Петър: Това е същото като с нелегалния софтуер. Като хора, които правят музика и реализират албуми бихме искали хората да си купуват нашите неща. Между другото във форумите на Dir.bg имаше нещо много готино. Някой беше написал: “Търся албуми на Gravity Co. Някой може ли да ми даде линк!” И отдолу друг му беше отговорил: “Да, продава се в Ориндж!” и линк към сайта им. Но не може да се разглежда едностранно. Хората трябва да слушат музика и да имат достъп.

Иво: То не е много във връзка с този въпрос, но искам да кажа, че си замислям ново хоби – да пътувам и да намирам албуми на Gravity Co. някъде по магазините в страната. Това ще е жестоко занимание, защото ще пътувам ужасно много и непрекъснато....хахахха.....

Явор: Аз съм твърдо против нелегалния даунлоуд. Макар, че точно аз не трябва да го казвам, защото повечето неща в моята дискография вкъщи са подарък от пирятели и нито един от тях не е оригинален диск на някоя група. Когато им кажа например: “Иска ми се да чуя новия Depeche….”, те ми казват: “Ок, нямаш никакъв проблем!” Ето това много ме притеснява и съм сигурен, че това е свързано и с българските групи. Сигурен съм, че след време българската публика по някакъв начин може би ще се възпита и ще знае, че тя не трябва да си тегли музиката от Интернет, а е длъжна, както нещо жизнено необходимо, да си го купи от магазина.

Иво: Това да си прегледаш собстевните дискове, да извадиш обложката, да прегледаш текстовете вътре е съвсем различно. То е лично отношение. Ти се сещаш за много неща, които не са само музика. Те са и връзка и спомен. Както да отвориш прочетена книга на случайна страница. Много повече е от това да си пуснеш албума, да го изслушаш и да го забравиш.

Петър: Да, това някак си прецаква самият смисъл на музиката и личното отношение. В един момент можеш да отидеш при някой свой приятел и да си запишеш тонове музика. Това обикновено са неща, които ти никога няма да изслушаш. Аз обикновено използвам mp3-ките за да чуя нещо, което ако ми хареса достатъчно ще отида да си го купя от магазина. Не че няма да си държа mp3-ките за удобсво, защото ако имаш 1500 диска в един момент се получава, че в единия ъгъл на стаята имаш купчина от дискове, а в другия кутийки.


Знам, че най вероятно задавам по-трудния въпрос, но..... Кой не си върши добре работата в системата наречена “български музикален бизнес”?

Петър: Има ли въобще такъв бизнес.

Иво: Вариантите са два. Или си говорим реално за нещата или не. За такъв бизнес и въпрос не може да става. Да погледнем дори номинации или да си пуснем телевизора. Какви хора ще видим? Колко от така наречените български “звезди” биха събрали дори 100 или 200 или 500 души на концерт. Такива се броят на пръсти. Това не може да е бизнес по простата причина, че няма как сам да поддържа сам себе си. Няма го момента, в който получаваш пари, инвестираш, вървиш нагоре и съответно се случват повече неща. Такова нещо няма. Самите ние, в интерес на истината, понякога сме принудени да измисляме доста интересни варианти за да чуят хората нашата музика. И го правим.

Петър: В истинския смисъл на думата наистина не съществува такова нещо като “музикален бизнес”. Това, което гледам по телевизията, слушам по радиото по-скоро е превъплъщение на музиката в хоби. Ти искаш да се изявиш по някакъв начин, дали си манекен, TV-водещ и нещо друго – музиката често е една притурка. При много така наречени музиканти и изпълнители музиката е последното нещо, за което се говори. Те просто присъстват в медийното пространство.

Иво: По принцип преди киното е било съвсем отделно от телевизията. Да не говорим за другите изкуства. Сега всички изкуства зависят от телевизията и това ограничава нещата ужасно много. Няма как да е Ок. Не е същото да отидеш на концерт и да гледаш телевизия. Обаче е пълно с хора, които не го знаят или не правят разликата. С това ни е много трудно да се преборим.

Слабата конкуренция в поп и рок-музиката и свития бългаски пазар “плюс” ли са или “минус” за една качествена група? По-лесно е да изпъкнеш или да бъдеш завлечен от общото ниво?

Петър: Аз съм чувал от други хора за нас: “Вие сте много яки” и “Вие нямате конкуренция!” Това да нямаш конкуренция донякъде е бавна смърт. Ти в един момент може да си различен, но заставаш в една ниша и нямаш с кого да се конкурираш. Не защото си най-добрия, а защото нямаш с кой да си сверяваш часовника и преставаш да се развививаш. Можеш да правиш едно и също и пак ще си си там. Няма кой да те измести.

Явор: Тук може би малко ще противореча. Според мен думата “конкуренция” означава някой да мисли паралелно с теб и по някакъв начин да копира или да го прави по-добре от теб. Сигурен съм, че мисленето на всеки един музикант е адски отворено за света и за абсолютно всичко. Ако той иска да направи нещо конкурентноспособно на нещата, които се правят в България, да покаже че е на определено ниво и мисли с поне две единици пред теб, то той може да го направи. Не разбирам какво пречи на добри и кадърни музиканти да мислят малко по-освободено и глобално. Да не се затварят само в границите на българската поп, рок или каквато и да е сцена.

Иво: Разликата между това да гледаш един изпълнител на живо и да гледаш телевизора, по който го дават е от небето до земята. Същото важи и за радиото.

Искам ми се да задам и на вас въпроса от моментната анкета на www.stroeja.com. Бихте ли дали 15 лв. за концерт на българска група?

Явор: Аз да. Веднага бих дал. Правил съм го много пъти. Може и да не са били 15, но съм ги давал винаги, но съм знаел на коя група отивам на концерт. Не бих ги дал за групи, които не ме интересуват.

Петър: Бих дал и 100 лв. за група. Няма значение българска или каквато и да е. Важното е да я харесвам. Цената не е пречка.

Иво: Може би в музиката най-доброто е, че нещата не се оценяват в пари. Ако знаеш, че една група би могла да ти даде това, което никой друг не може, ти би дал всичко.

Петър: Аз даже съм взимал пари на заем за да отида наконцерт.

Иво: Всички сме го правили.

Явор: На мен ми е много обидно, когато видя плакат на улицата за дадено заведение с текст: “3 лв. + дадена напитка” и отдолу името на самия изпълнител. Това е адски евтино и звучи брутално. Аз като фен на определени българки групи мисля по друг начин. Ако ти си фен на Gravity би дал и 20 лв. за концерт. Наистина това е цената, която по някога трябва да платиш, независимо от стандарта. Това е така, защото аз знам че тези пари ги давам там и те отиват примерно за хонорара на тези хора, а те ще ми покажат какво могат и аз ще остана доволен.

Петър: Има и нещо друго. Дори и да свири група, мои приятели предпочитам винаги да си платя, а не да помоля да ме вкарат. То е въпрос на уважение.

Иво: Хора, идващи на наши концерти са споделяли, че биха дали и повече пари и същевременно се радват, че не са пропуснали това, което са видели. Но си спомням и други неща - един от първите ми концерти с Gravity, в Бургас. Имаше двеста и няколко човека, а отвън имаше други поне 1000. Имаше кафе точно пред входа. Бяха си купили всичко, имаше опашки. Те си купуваха и слушаха отвън. Това е жалко. Защото едно кино е 5 лв., а билета ни беше 4 тогава. Това вече е манталитет.


Интервю: www.stroeja.com
15.02.2006
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

gravityco.com

Мнениеот copland » 12 Октомври 2006, 15:40:05

И за тези, които са пропуснали неприятната (поне за мен!) новина:
Изображение

2006-07-08 - Ясен напусна групата

В началото на юли Gravity Co. се разделиха с един от основателите си.
Ясен напусна групата, за да отдели повече време на семейството и новата си страст - клавишните инструменти, на които той ще се изявява в младата алтърнатив банда Macrophone. До раздялата се стигна по взаимно съгласие, като отношенията си остават приятелски.
"Засега няма да търсим заместник на Ясен. Басовете на повечето парчета в албумите са електронни и занапред смятаме да запазим това звучене, въпреки това не изключвам възможността за участие на гост-музиканти в по-големите концерти.", споделя Стефан.

Успех, Яска!
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот klatilina » 14 Октомври 2006, 19:17:58

има фенове, как да няма?
в момента се обмисля европейско турне, което ще е в първата половина на годината(2007) с няколко дати и в германия. но техническите изисквания на гк са много големи и се работи по компромисен вариянт, който да задоволи организаторите и групата.
Аватар
klatilina
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 417
Регистриран на: 5 Март 2006, 01:00:00
Местоположение: Sofia
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот copland » 14 Октомври 2006, 21:26:00

klatilina написа:...
в момента се обмисля европейско турне...

Ех мечтиии... :arrow:

klatilina написа:...
техническите изисквания на гк са много големи...


Мисля, че просто е несоъществимо за съжаление... Gravity не биха тръгнали на турне с 2 китари, комплект барабани и микрофон. За да се получи истинския звук трябва стабилно озвучаване. Едва ли могат (и организатори, и група) да си го позволят.
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот klatilina » 15 Октомври 2006, 12:08:17

copland написа:
klatilina написа:...
в момента се обмисля европейско турне...

Ех мечтиии... :arrow:

klatilina написа:...
техническите изисквания на гк са много големи...


Мисля, че просто е несоъществимо за съжаление... Gravity не биха тръгнали на турне с 2 китари, комплект барабани и микрофон. За да се получи истинския звук трябва стабилно озвучаване. Едва ли могат (и организатори, и група) да си го позволят.


мечтите са хубаво нещо особено ако са на продуцента на въпросната група (което аз съм визирал)
честно да си призная са добри музиканти, но стила им не ме кефи иначе съм фен и на драго сърце бих отишал да ги вида как се представят на живо. всъщност май те са най-добрата бг група за момента, но мисля, че никоага няма да пробият извън предеите на българия. бе важното е да радват бг фенове и медии.
Аватар
klatilina
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 417
Регистриран на: 5 Март 2006, 01:00:00
Местоположение: Sofia
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот crystalline » 4 Ноември 2006, 22:13:32

liverbird написа:Няма ли кой да ти го вземе от БГ?
Ако го има на БГ пазара мога и да помоля един приятел, който идва другата седмица да го вземе....
Ама нищо не обещавам, де, може да няма време човекът.... :roll:

п.п.:По New Order падаш ли си?


livebird, new order са култови! :!: :lol: адски любима група...с адски много любими песни и албуми...предполагам, че си запозната и с творчеството на joy division, които обаче се доста по мрачни...имат един много добър двоен албум - substance.повече от класика....за съжаление в българия такова чудо не се издава, а вносните копия са си скъпички...
за мен едни от най-силните албуми на nw са get ready, technique както и новия waiting for the sirens' call, в който има по 1-2 кофти неща, но то е нормално...
междудругото догодина се очаква нов филм за живота на иън и въобще JD като група...

интересното тук е по-скоро, че никога не съм свързвал gravity co. с китарна група като new order....а може би трябва...тази година бях на техен на лайв, като трябва да се отбележи, че на живо са нещо коренно различно! супер раздвижени, ритмични, бързи, с доста китари...та в new order има доста леки, ненатрапчиви китари...и знам ли...при всичко положения когато чуя gravity асоциацията с чужда група е само една - големите depeche mode.
за мен gravity са супер добра група...първите им два албума са страхотни не само за българската сцена, много добри продукти като цяло -музика, текстове, супер визия, имат и едно готино live dvd...
но...тази нова техно, електронна тава предназначена за клубове и дискотеки....някак си...абе не ми хареса.няма да си кривя душата, но просто не ми хареса...не че съжелявам за 15те лева...според мен нещо й липса, определено!
надявам се, че ще допадне на някого! :)

п.п. остава също са много готина група...чийто последен албум 'моно' ми се щеше да не беше издаван...но мисля си, че ще го преживея заради пинг понг примерно...
:D
Аватар
crystalline
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 20
Регистриран на: 3 Ноември 2006, 01:00:00
Местоположение: Bulgaria
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Следваща

Назад към Музика, концерти и театри

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 4 госта

  • Advertisement