• Advertisement

На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Интересна информация, статии ... . Тук може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот daisymm » 24 Септември 2014, 08:37:20

Няколко събития от последните месеци ме предизвикаха да пусна за обсъждане следния въпрос - на какъв език ние българите разговаряме помежду си - с децата си, с близките си (българи), с приятелите си (също българи)? И защо?

Съвсем естествено, отправям въпроса към тези от нас, които се намират извън България. Ето и конкретните случаи, които искам да спомена.

Първи епизод:
От време на време ми се случва да се засека на обществени места (пред училище или в магазини) с мои познати, българи от района, в който живея. В повечето случаи разговорът ни протича по следния странен начин - аз им говоря на български, те ми отговарят на немски. Ако не ги познавах по-добре, щях да си помисля, че причината е доста дългия им престой в Германия. Само че на периодичните ни срещи в една кръчма същите тези хора не изпитват затруднение да водят разговор на български език.

Втори епизод:
Пред известно време гостуваха на дъщеря ми две нейни съученички. И двете са деца на имигранти от Русия. Реших да опресня знанията си по руски език иподхванах разговор с тях. Оказа се, че едното от момичетата просто не знае руски. По-късно се опитах да разбера причината за това, при положение, че и двамата й родители са руснаци. Така и не намерих смислено обяснение. Единственото, което дъщеря ми счита за вероятна причина е, че семейството й е пристинало в Германия, когато момичето е било на 3-4 години.

Трети епизод:
След родителската среща в училището на сина ми останах да говоря с неговата учителка. От известно време е започнала да го ласкае за успехите му. Нещо, което намирам за неправилно, поне по начина, по който тя го прави. Защото той може да бъде още по-добър и да разгърне още повече потенциала си. Но когато госпожата му каже "Ти си супер, постиженията ти са супер за чужденец", ние не можем по никакъв начин да го накараме вкъщи да направи допълнителни упражнения по каквото и да е. Нали госпожата е казала, че е супер! Та при разговорът ни госпожата започна да ми обяснява колко добри били резултатите му за чужденец (да, добри са, ако го сравнява с децата от Иран и Сирия), как това било повече от очакваното и не било нужно да се изисква повече от него. И между другото ме попита, да не би вече да сме започнали да си говорим вкъщи на немски, защото само така можела да си обясни неговия напредък. Оставям последното без коментар!

И така, мили хора, на какъв език вие българите разговаряте с децата си, с близките си и приятелите си? И защо?
You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, butt you cannot fool all the people all the time (Abraham Lincoln)

Потребители благодарили на автора daisymm за мнението (общо 2):
velingradonufriy
Рейтинг: 8%
 
Аватар
daisymm
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1394
Снимки: 9
Статии: 4
Регистриран на: 18 Август 2009, 20:51:23
Местоположение: daisymm@mail.bg
Благодарил: 1392 пъти
Благодарено: 585 пъти

Re: На какъв език разговаряме с децата и приятелите си?

Мнениеот ljuba » 24 Септември 2014, 09:21:27

Ние говорим в къщи само на български! Децата ми знаят да четат и пишат на български, въпреки че синът ми е роден тук. С приятелите българи си говорим също само на български, но когато между нас има дори само един германец всички говорим на немски. Когато дойдохме в Германия дъщеря ни тръгна първи клас почти веднага без грам немски. На първата родителска среща говорихме с класната й дали трябва в къщи да говорим с детето на немски, за да напредва по-бързо, нейният отговор беше, че когато детето владее прекрасно майчиния си език, тогава то може да учи пълноценно и чужд и ни посъветва да продължаваме с българския. До ден днешен следвам нейния съвет и до сега събирам само позитивите от това. Когато дъщеря ми отиде в гимназия в пети клас немския вече й беше като майчин. Миналата година (8 клас) всички деца, на които майчиният им език не беше немски трябваше да напишат на дъската думата "разказвам" на родния си език. Когато дъщеря ми станала да пише повече от половината деца я бяха питали-ти къде тръгна :) Най-големия майтап беше на индивидуалната среща с учителката й по английски-тя ме попита в къщи на какъв език говорим и аз й казах- на майчиния, а тя ме попита-а той английски ли е? Другото, което отчитам е, че синът ми с всички българи говори на български, но с две приятелчета, които също са българчета си говорят само на немски. Ние родителите постоянно им напомняме да си говорят на български, но на тях просто им е по-лесно на немски.
Учудвам се, че русначета не знаят руски! Обикновено те много държат децата им да знаят родния си език. В класа на дъщеря ми има четири русначета и всички те говорят перфектен руски. Да си призная и аз с едната приятелка на дъщеря ми си опреснявам руския :)
Другото, което отчитам, както @ ****** е споменал, че някак си тукашните критерии се разминават с моите. Например, когато дъщеря ми беше трети клас учителката постоянно я хвалеше-колко умна била, как прекрасно се справяла и т.н. И изведнъж идва първия цойгнис с оценките и там се мъдри една тройка. Щях да припадна! После на родителската среща питам-ами аз не съм доволна от тази тройка, искам детето да си подобри успеха по този предмет( така нареченото природознание), а учителката ми казва-ама защо, тройката си е много добра оценка. Хахаха,аз щях пак да припадна! Сега синът ми са го обявили за вундеркинд и ми е много трудно да му набивам в главата, че наистина е добър, но да не се облива в собствен сос, защото всичко това е работа, старание и концентрация. Искаха да прескача клас, но аз искам да си върви с набора и отказах.
Другото, което съм видяла е деца с български родители, които грам почти не говорят български. Когато е смесен брак, разбирам че е много трудно, но при двама родители българи и детето може да обели пет изречения - ей това не го разбирам, но всеки сам прави своя избор и сам определя приоритетите си!
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 3):
velingraddaisymmonufriy
Рейтинг: 13%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: На какъв език разговаряме с децата и приятелите си?

Мнениеот onufriy » 24 Септември 2014, 10:09:10

Дълго и широко. На мен мнозина ми препоръчват, аз да говоря с децата на немски, а жена ми - на български. Не че нямат основание за това. Моите деца са родени в Германия и ходят на ясла от крехка бебешка възраст. Въпреки това си плащат двуезичността с по-беден речник (и на двата езика), пренасяне на речеви и граматични конструкции от единия език в другия, граматически грешки и прочие. Големият ходи една година на логопед, за да му оправят лексиката и граматиката (да се чудиш, за кво ходѝ три години преди това в градината, ма там научѝ трети език - Assideutsch). Ние, като дебелоглави македонци, обаче, си говорим на децата само на български (и банския искам да го почна, ма жената обеща, че чье ме кóле, ако дýмам на язѝко на Паисий). Всъщност, като беше бременна с първия, ние възприехме позицията на Ларго, демек, говорете с децата си езика, който знаете най-добре, двуезичните деца обикновенно наваксват към шестата година.

Иначе при нас (в детската градина), всички говореха на децата си пред трети човек на немски. Аз го правя, ако това дето го казвам на мойто диване, касае и третия. Отначало сите правеха очи като палачинки, междувременно гърците и италианците също пердашат с децата си на ябанджийски.

Мнозина се страхуват, да не би децата им да не могат да се оправят в училище, та говорят на развален немски с тях. Освен това, наблюдавам и класификация на чужденците:
1. Вървежни - англо-, италиано-, испано-, френскоговорящи. На тях се гледа с добро, понякога завистливо око, като говорят на децата си друг език.
2. Непукисти - гърци, китайци. Не че се гледа с добро око, пък и по-натъчната реализация на децата страда от това, ма гърците си пердашат гръцки, пращат си децата в гръцки училища, ходят да си отслужват гръцка военна служба, се неща, на които аз лично им се възхищавам.
3. Трета категория - руснаци, поляци, унгарци, юго, нашего брата. Потиснато самочуствие, често значително по-висока квалификация от упражняваната професия, желание да се даде по-добър старт на децата.

Най-фрапантния случай, на който съм бил свидетел, беше рускиня, говореща трагичен английски на бебето си (в Германия). И обратно - казахстански немец, до шестата си година е говорил само немски (в Казахстан), няма и сянка на акцент, обаче с щерка си говори на руски, щото счита, че би ѝ било от полза. Е, опитва се да ѝ преподава и английски, ма му рéкох, да я мане тая работа, щото файда нема.

Първия път един приятел се опитва да говори с децата ми на немски. Викам му - чшш, алоу, ти къде се намираш, бе? Ми те как щели да се оправят в градината?

Същата работа между приятели - мнозина се страхуват да се покажат като чужденци (щото по акцента не им личи де). Освен това, немците са склонни да правят забележки, ако не разбират какво се говори. Ма аз, понеже мязам на избягал затворник, само поглеждам мило и не ми се налага да използвам конклудентни действия...

ljuba написа:Другото, което отчитам е, че синът ми с всички българи говори на български, но с две приятелчета, които също са българчета си говорят само на немски. Ние родителите постоянно им напомняме да си говорят на български, но на тях просто им е по-лесно на немски.

Те и мойте хаймани си говореха помежду си изключително на немски, ама аз забележки не съм им правил. Те са родени тук, ходят тук на детска градина и ако искат да са немци, това си е тяхно решение. Ние ще ги пратим на българско училище, ако можем, ма аспирации да ги правим зорлем българи немаме. Както и да е, междувременно започнаха да си говорят на двата езика помежду си, явно просто им липсват някои думи.

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението (общо 2):
velingradljuba
Рейтинг: 8%
 
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1229
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 170 пъти
Благодарено: 294 пъти

Re: На какъв език разговаряме с децата и приятелите си?

Мнениеот ljuba » 24 Септември 2014, 10:57:02

Хахахаха,@onufriy, много хубав пост! По повод на децата, родени тук знам много забавни случки, някои от които са на сина ми, а други на деца на приятели- днес се клетихме на едно дърво в градината, на това курве мамо щях да падна от столчето, ако не бях с колан, тате продължавай да ме шибаш( детето е седнало на шейна) ,това кнопфче мога ли да го натисна, ударих си нагелчето... Понякога съм си мислела да ги записвам тези бисери.
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 4):
daisyvelingradboyko123copland
Рейтинг: 17%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: На какъв език разговаряме с децата и приятелите си?

Мнениеот kyky » 24 Септември 2014, 11:26:20

Много полезна тема сте подхванали. Ние вкъщи (а и навсякъде) говорим всеки на майчиния си език - български и руски. Дребното още не говори, но нашата задача е да го научим на тези два езика. Немския изобщо не го мислим - ще го научи и без наша помощ. Наскоро говорихме по темата с едно семейство, където децата говорят еднакво добре чеченски (тук доверих се на оценката родителите), руски и немски. При тях винаги гледат да научат детето на чеченски, а после изведнъж почват с руския, а в случая немския са го научили в училище. Български турци са ми казвали, че и те правят така - българския го почват чак една-две години преди училище. Но и едните и другите твърдят, че много било важно родата да е наблизо, защото детето много бързо открива, че родителите разбират и друг език и вече всичко зависи от това колко е инатливо. Но с баба и дядо, които всяват повече респект и говорят само на един език е друга работа. Та си мисля, че ние като емигранти първо поколение сме още зайци в тези въпроси и трябва да се поучим от положителния пример на другите народи. Проблемът е, че родата не е тук. Гледаме да компенсираме с други семейства. Залагаме и надежди на българското училище, каквото за късмет има тук. Засега смятаме първо на българско училище, а на руско по-нататък, тъй като от трите езика българския е най-редкия, т.е. най-рядко се чува от непознати.
Вълнува ме и въпроса с телевизията. Има ли ефект да се облъчват децата с българска телевизия?

Потребители благодарили на автора kyky за мнението (общо 2):
velingraddaisymm
Рейтинг: 8%
 
kyky
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 228
Регистриран на: 24 Май 2013, 17:29:20
Благодарил: 1 път
Благодарено: 67 пъти

Re: На какъв език разговаряме с децата и приятелите си?

Мнениеот onufriy » 24 Септември 2014, 17:20:38

kyky написа:Има ли ефект да се облъчват децата с българска телевизия?

Бе то сигурно има, ама това е като да утрепеш комар от челото на човек с лопатата...


ljuba написа:Хахахаха,@onufriy, много хубав пост! По повод на децата, родени тук знам много забавни случки, някои от които са на сина ми, а други на деца на приятели- днес се клетихме на едно дърво в градината, на това курве мамо щях да падна от столчето, ако не бях с колан, тате продължавай да ме шибаш( детето е седнало на шейна) ,това кнопфче мога ли да го натисна, ударих си нагелчето... Понякога съм си мислела да ги записвам тези бисери.

Ти пък, то децата само да бяха. Аз познавам българи, дошли за следването си тука, които точно така говорят български. Да се смееш ли, да плачеш ли...
Последна промяна daisymm на 24 Септември 2014, 17:40:07, променена общо 1 път
Причина: Свързване на две последователно публикувани мнения
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1229
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 170 пъти
Благодарено: 294 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот Mony60 » 24 Септември 2014, 17:39:58

****** написа:Първи епизод:От време на време ми се случва да се засека на обществени места (пред училище или в магазини) с мои познати, българи от района, в който живея. В повечето случаи разговорът ни протича по следния странен начин - аз им говоря на български, те ми отговарят на немски

Е това пък най го мразя! Не е нужно да се говори на висок тон и да се привлича вниманието на околните, но пък да ти говорят на български и да отговаряш на немски... #-o
А за децата темата е много обширна. Даже само единият родител да е българин, би трябвало да се вложи някакво усилие от страна на родителя или баба/дядо да може поне малко от малко да разбира детето. При мене се получи така, че винаги съм работила на пълен работен ден и детето прекарваше целия си ден в немскиговоряща среда. Като го прибера към 17ч. от градината и му кажа нещо на български и то ме гледа като изплашено зайче и не ми отговаря. Като го запитам на немски и получавах отговор. Тогава даваха на работеща майка само по 5 дена за болно дете и се налагаше баба или дядо да идват зимата по 3 мес. да помагат, че зимата нали най-често се боледува. Каквото научи от българския език, беше от този период.
Веднъж прибирайки се с баба от детската градина по една много стръмна улица със стабилен дървен парапет, но надолу бездна, детето казва:“Баба, мене дядо тука качи, после аз качвам него гърба.“А бабата ужасена:„Каквоооо, дядо ти тука на парапета ли те качи?“ „Да“, а тя:„и после ти от парапета се качи на неговия гръб, така ли?“„Да, така.“
И досега така си говори на развален български, но абсолютно нищо не може да се укрие от него по време на разговор. Желанието да научи българските букви се появи не когато аз исках да го науча, а когато в България му попадна едно списанийце на Мики Маус с текст на български и аз не бях съгласна да му чета. Казах му, че мога да отделя време да му покажа буквите, но нямам нито желание, нито намерения да му чета постоянно. Та неволята учела. :mrgreen:

Потребители благодарили на автора Mony60 за мнението (общо 3):
ljubaonufriydaisymm
Рейтинг: 13%
 
Аватар
Mony60
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 747
Регистриран на: 13 Юли 2008, 00:00:00
Местоположение: Bayern
Благодарил: 147 пъти
Благодарено: 184 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот daisy » 24 Септември 2014, 23:41:32

С децата - на български. С мъжа ми основно на немски (понякога на български, английски или френски, според ситуацията). Голямото дете ми отговаря на немски. С баба си и дядо си в България говори на български (много му е трудно, но няма начин. Понякога ме моли да му преведа някое изречение и после отива и го повтаря пред тях.).
С децата говоря на български, дори да има други хора, които не разбират. Все пак аз на моите малчугани говоря, не е нужно да сменям езика. Мъжът ми се дразнеше в началото, околните не разбирали (той самият разбира почти всичко), но му казах, че ако не съм последователна, малките няма да научат български. Смятам да посещават и българското училище към посолството. Освен това, големият знае френски от времето, когато живеехме в Л-бург. В Берлин имахме късмета да продължи в немско-френска градина. Училището вероятно също ще е такова (ако го приемат, разбира се. Има тест по езика, но все пак си мисля, че ще се справи.). Немският му определено най-силният. Не бих казала, че го знае по-зле отколкото деца, чиито родители са само германци.
С българите говоря на български. Ако сме в смесена компания, зависи кой какъв език знае. Понякога на немски, друг път - на английски. С някои родители от градината говоря на френски. И т.н.
Мисля, че ако нямате българска баба, дядо и роднини наблизо, колкото се може по-чести гостувания са важни. Може и детски филмчета в ютюб понякога (нямаме тв, а на българската тв нивото отдавна е ниско, новините все са като черна хроника), книжки. Ще видим дали българското училище ще помогне и доколко.
За мен е важно да знаят децата български поради няколко причини:
1. Аз съм българка и за мен това е важно. Не очаквам те да изпитват същите чувства. България все пак не е тяхната родина, но моята е.
2. Майка ми не знае никакъв друг език. Мъжът й знае езици, различни от тези, които децата за момента говорят.
3. Като дойдат на гости в България, искам да не се чувстват като "изтървани" и да могат да общуват с други деца.
4. И последно - искам да имат някаква добра основа, на която, ако някой ден им се наложи да научат добре български, да могат да надграждат. Това е най-хипотетичното от всичко, но все пак никога не се знае, а всеки един език е богатство.

Малко встрани от темата, но пак по нея. На един курс за подобряване на произношението, преподавателката каза, че на немците не им пречи, когато някой говори езика им с американски, френски и прочие западен акцент (въпреки че според мен на испанците нищо не им се разбира, но това е друга тема; или поне на много от тях). Но иначе гледат с присмех и презрение на източноевропейски акцент. На една съкурсничка шефът й й беше забранил да вдига телефона заради полския й акцент и я накарал да се запише на въпросния курс. :(
Истинско е онова приятелство, където дори да мълчите ви е приятно.

Потребители благодарили на автора daisy за мнението (общо 3):
Mony60ljubadaisymm
Рейтинг: 13%
 
Аватар
daisy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 680
Регистриран на: 17 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Люксембург/Берлин
Благодарил: 45 пъти
Благодарено: 108 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот ljuba » 25 Септември 2014, 00:05:32

Между другото съм забелязала, че най-голямата мъка на сина ми е миналото време на български. То не беше спих, вместо спах, бешох, вместо бях, ямах, вместо ядох...абе трагедия голяма, сега се понаучи милия, ама пак му се опъват времената. На мъжа ми му е най-любимо като каже-кога стигнахме, вместо кога ще стигнем, ейййй това го дъвчат всеки път като пътуваме с кола някъде. На мама циганенцето! Като беше по-малък го водих и аз на логопед-казваше фчела вместо пчела и фтичка вместо птичка. Логопедът умря от смях с мен, каза, че и на него му е трудно да ги каже тези думи,пък камо ли детето.
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 3):
daisyMony60estira
Рейтинг: 13%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот Franken » 25 Септември 2014, 16:03:01

Мисля, че темата я имаше преди години, но понеже съм чувствителен на тази вълна (особено когато и двамата родители са българи) отново ще споделя опита си.

Скоро след идването ни в Германия се роди първото ни дете. И ние с майка му, още в небрано лозе, не знаехме на какъв език да му говориме. Слава Богу попаднах при две семейства, родителите българи, които баукаха немския, но говореха с децата си на...немски. И тогава с жена ми решихме, че е по-добре зецата ни да „баукат“ с нас българския, отколкото ние да им разваляме немския. Да не говорим, че с роднините от България (с много малки изключения) не можеш да контактуваш на немски.

И решението се оказа правилно! Днес (големият вече направи 26 години, сестра му е 4 години по-малка) двамата говорят перфектно български - виж, понякога им липсва думата, но нямат акцент и ако не знаеш тази подробност няма да разбереш, че това не е майчиният им език. Защото основният („майчиният“) им език е немския - двамата говорят помежду си на немски, с нас - на български. Дори учителките им в първо отделение бяха учудени, че са „двуезични“. Но през цялото време в къщи се гледаше немска телевизия и се слушаше немско радио. Имаше един къс период когато бяха 4-5 годишни и усетиха, че това са два различни езика и се опитаха да минат само на немски, тъй като им беше по-лесен, но ние бяхме железни и им казвахме, че не ги разбираме. Това мина сравнително бързо и днес и двамата са много доволни, че го знаят - все пак се ходи понякога в България, идват приятели българи и те нямат никакъв проблем с контактите. И все пак е един език, който ти идва от небето, не трябва да взимаш уроци, за да го научиш...

Виж, когато единият от родителите - особено майката - не е българин, тогава нещата са малко по-сложни. Но имаме познати, и двамата са българи, а децата знаят по 5-6 думи. Други пък приятели започнаха да говорят на детето си на български (затото то пожела) когато беше на 13-14 години и то днес говори чудесно, но със страхотен немски акцент - все едно слушаш германец, който е научил добре българския.

В началните години канехме гости смесено - и българи, и немци. В началото на купона се говореше само на немски, но след някой и друг час и някоя друга чаша гостите се разделяха на две групи - на българи и на немци- И когато забелязахме това, опитваме се да каним или само нашенци, или само немци, та да не се получава подобно деление.

А това, че сме си опростили доста българския и го смесваме с немски думи - май си е нормално. Веднага ми идва на ум как ще кажеш на български Arbeitsamt, например.....

Потребители благодарили на автора Franken за мнението (общо 4):
daisymmdaisyMony60ljuba
Рейтинг: 17%
 
Franken
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 262
Регистриран на: 23 Април 2006, 00:00:00
Местоположение: Mittelfranken
Благодарил: 49 пъти
Благодарено: 106 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот doychev » 25 Септември 2014, 17:02:53

При нас казваме на Arbeitsamt-а бюро по труда или трудова борса.

Потребители благодарили на автора doychev за мнението:
onufriy
Рейтинг: 4%
 
Аватар
doychev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 13
Регистриран на: 26 Февруари 2007, 01:00:00
Местоположение: Munich
Благодарил: 3 пъти
Благодарено: 3 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот daisymm » 26 Септември 2014, 09:11:32

velingrad написа:...Имахме си такава (или подобна) тема, ама беше отдавна, та и новата си я бива :thumbleft:
Искаше ми се фокусът в темата да бъде по-скоро поставен върху явлението "Българи водят личните си разговори с българи (деца, приятели) на чужд език", а не върху идеите за запазване на майчиния език на децата ни или дали това изобщо е важно. По тази причина пуснах отделна тема и се надявам разговора да продължи в първоначално загатнатата посока.

Все пак благодаря на всички, включили се до момента!


onufriy написа:...Мнозина се страхуват, да не би децата им да не могат да се оправят в училище, та говорят на развален немски с тях...
Същото явно е очаквала учителката на сина ми, когато ми спомена за това, дали говорим на немски вкъщи. Как да й обясня, че с ограничения ми, много елементарен и твърде смешно звучащ немски няма как да бъда от помощ на детето си. Редките случаи, когато се упражняваме заедно на немски език са диктовките, но мъката за него е голяма. Много често не може да разпознае думата, която му изговарям и от диктовка за него преминаваме към фонетични упражнения за мен :mrgreen:


Mony60 написа:...Е това пък най го мразя! Не е нужно да се говори на висок тон и да се привлича вниманието на околните, но пък да ти говорят на български и да отговаряш на немски... #-o

Franken написа:...Скоро след идването ни в Германия се роди първото ни дете. И ние с майка му, още в небрано лозе, не знаехме на какъв език да му говориме. Слава Богу попаднах при две семейства, родителите българи, които баукаха немския, но говореха с децата си на...немски. И тогава с жена ми решихме, че е по-добре зецата ни да „баукат“ с нас българския, отколкото ние да им разваляме немския.
Ето за това става въпрос. И лично на мен ми е много любопитно да разбера причините, поради които наши сънародници предпочитат да говорят на чужд език в личен разговор помежду си. Любопитно ми е още дали това се случва по описания до момента начин в различни части по света или се среща предимно в северозападна Европа. Дано някой реши да сподели :-k
You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, butt you cannot fool all the people all the time (Abraham Lincoln)
Аватар
daisymm
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1394
Снимки: 9
Статии: 4
Регистриран на: 18 Август 2009, 20:51:23
Местоположение: daisymm@mail.bg
Благодарил: 1392 пъти
Благодарено: 585 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот kyky » 26 Септември 2014, 12:22:07

****** написа:И лично на мен ми е много любопитно да разбера причините, поради които наши сънародници предпочитат да говорят на чужд език в личен разговор помежду си.


Имам една теория, че причината са децата. Ако родителите имат нихилистични наклонности, то те не могат да внушат на децата си уважение към българския. След това децата налагат чуждия език вкъщи. Един път летях с български самолет от Лондон и повечето родители говореха на децата си на английски. Когато пуснат по някое българско изречение забелязах, че децата се нервят. Когато пък им се карат на български, онези не ги слушат и следващият опит веднага е на английски.
kyky
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 228
Регистриран на: 24 Май 2013, 17:29:20
Благодарил: 1 път
Благодарено: 67 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот boyko123 » 26 Септември 2014, 12:55:08

Eee, ******, това леко променя фокуса :). Защото по отношение на децата играе роля фактора "кое е доброто за тяхното (езиково) развитие", и понеже там нямам опит, си мълча. Ама сега както разшири и георгафската област, да си кажа за приказката с приятели ;).

С българите говоря на български. Все едно на какво място съм. И по мобилния си телефон говоря на български, вчера пак ми се случи в едно кафе, усетих странни погледи върху мен, ама си мисля "гледайте ме, гледайте ме, ако заговоря на моя холандски, още по-странно ще ме гледате ;)". Досега не ми се е случвало някой да ме упрекне по въпроса и не съм го чувал от други българи в Холадия също. А в Германия явно се случва, според това, което чета.

На въпроса защо българите не говорят български помежду си (виждал съм го и тук), мисля че има няколко причини. Първо, системата те натиска. Непряко, но настойчиво. Преди няколко години министърката на имиграция и интеграцията на Холандия разправяше наляво и надясно че за да "успеят", имигрантите трябва и в къщи да си говорят на холандски. Тя се провали в политиката после, но натискът си е натиск. На последните общински избори в Ротердам най-голямата в момента партия в Холандия излезе с предизборен плакат "В Ротердам говорим холандски". Имаше остри реакции срещу плаката от много места, но той си стоя през цялото време. И особено съвестните и с по-ниско самочувствие хора поддават.

Друга възможна причина (виждал съм я лично) е криворазбрана демонстрация на статус. Вижте ни, ние сме от "интегрираните", "успелите", не сме като "типичните" имигранти. "Аз съм средна класа", казваше една българка в Белгия, "какво да си говоря на български с тия цигани, дето сега идват" (цитат). А понякога може да е опит да се избегне общуването с непознати българи - знаете мантрата "пазете се от българите в чужбина"...

Има обаче още един контекст, който е малко по-сложен - смесена група и общ разговор. Там вече гледам да следвам "общия език". Намирам за неучтиво ако в хода на разговора "превключа" на български с някого и другите останат да гледат неразбиращо. Ако се наложи да го направя, предупреждавам останалите или се извиявам. Иначе и аз съм виждал как на парти по някое време се разделяме на българи и холандци, ама нищо лошо, викаме си "наздраве" от едната група на другата.

Имам две смесени българо-холандски приятелски семейства. Едните са 20г. заедно, жената холандка е понаучила български, там тримата си говорим на български. Тя като се поядоса забравя българските думи и минава на холандски, ама ние я разбираме :). Другите са млада двойка, жената българка а мъжът холандец и там като сме тримата се получава една англо-холандско-българска мешавица, ама някак си работи. Та за мен лично езикът е средство за общуване, а не цел, и във всеки конкретен случай търся най-доброто средство на разположение. Последния път в немската аптека ме обслужиха на руски. Много съм доволен и ще отида пак :).
Ако написаното от мен противоречи на здравия ви разум, вероятно е прав разумът ви ;-)

Потребители благодарили на автора boyko123 за мнението:
daisymm
Рейтинг: 4%
 
boyko123
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1449
Снимки: 1
Статии: 2
Регистриран на: 15 Септември 2012, 22:27:36
Местоположение: Enschede, NL
Благодарил: 751 пъти
Благодарено: 686 пъти

Re: На какъв език разговаряте с децата и приятелите си?

Мнениеот Mishle » 26 Септември 2014, 14:52:36

Много интересни истории сте разказали :)
Нямам деца и моят опит е по-скромен сякаш. За всичките тия години не ми се е случвало българи да ми отговарят на немски. Както и не съм виждала българи родители да говорят на децата си на развален немски. Но много пъти съм чувала хора от други националности да говорят на развален немски на децата си в трамвая примерно. Повече ме дразни обаче умишлено високото надвикване и говорене, отколкото факта, че някой е решил да говори на детето си на развален немски, независимо от националността му.

Иначе не изпитвам нужда да мешам езиците като турските младежи (то дали е нужда и аз не знам). Не харесвам Азидойч. Единствено си позволявам, когато говоря с близки приятели и става дума за документи, гражданства, и тн, заради термините (че има превод, има, но за мен е важно да се разберем правилно и бъзро) или за ситуации от работа, когато за да се разбере случката е нужно да се чуе в оригинал. Преводът омекотява и размива смисъла понякога.

Компаниите и събиранията си ги правя разделно, винаги когато може, поради факта, че и аз забелязах, че след няколко чашки хората се разделят. Изключения правят наистина смесените събирания, когато най-често се говори на английски, като компромисен вариант.

Потребители благодарили на автора Mishle за мнението:
daisymm
Рейтинг: 4%
 
Аватар
Mishle
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 636
Снимки: 0
Регистриран на: 18 Август 2005, 00:00:00
Благодарил: 19 пъти
Благодарено: 99 пъти

Следваща

Назад към Приказвалник

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта

  • Advertisement