• Advertisement

Диктатор ли е за вас модата?

Интересна информация, статии ... . Тук може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Re: Диктатор ли е за вас модата?

Мнениеот ivelinakoleva » 11 Юли 2017, 15:09:24

Не е хубаво да ѝ се робува. Може да се следи от време на време, но нищо повече.

Потребители благодарили на автора ivelinakoleva за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
ivelinakoleva
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 10 Септември 2016, 12:19:26
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Re: Диктатор ли е за вас модата?

Мнениеот bknf » 12 Юли 2017, 15:03:13

Или с други думи, модата не - но телевизорът - да? ;-)
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3768
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 281 пъти
Благодарено: 439 пъти

Re: Диктатор ли е за вас модата?

Мнениеот vl » 13 Юли 2017, 00:19:49

Ми аз като не гледам телевизия какво ми е? Засега не съм умрял, а и не съм депресиран.......

https://www.vesti.bg/tehnologii/zdravos ... ka-3846131


Купи си фабрична душа

Имало същество по-глупаво и по-манипулируемо от избирателя. Това същество стои с дистанционно в ръка и си въобразява, че телевизиите се правят за зрителите. И през ум не му минава, че телевизиите не се правят за хората, а за рекламодателите. Телевизията е стока, която се продава на рекламодателите, за да могат те от своя страна пък да продават на зрителите своята стока.

От екрана се продават много храни – една от друга по-некачествени. След това се продават много хапчета за смилането на тези храни – със съответните рисунки на черва. После се продават други хапчета и активии за изваждането на храната от червата. И накрая ти продават нужната за случая тоалетна хартия.

Зрителят е потребен на телевизията само като бройка. Колкото по-голяма е бройката, толкова повече шанс има съответната телевизия да продаде време за реклама. Работата и на най-обществено чувствителните водещи се свежда главно до това да не наруши времето за реклама. Като кажат, че е време за реклама, дъхът трябва да спре по средата дори и на най-важното изречение. Работата на водещите също така е да осигурят края на изречението преди началото на рекламите.

Ето ти напоследък и нова трудност. Започват рекламите по една програма и зрителят съответно пришпорва дистанционното към друга. (Да биха знаели рекламодателите, че никой не им гледа рекламите, не биха си давали парите.) Освен че рекламодателите трябва да бъдат излъгани, че зрителите се заглеждат в рекламите, има и нещо още по-трудно – зрителите трябва да бъдат примамени обратно в същия канал, който са напуснали заради обявяването на рекламите.

Те вече са отишли в съседна програма и каквито са си разсеяни, може да се загледат, да забравят да се върнат. Затова водещите напоследък имат още една задача: да обявяват, че след рекламите ще се случи нещо изключително важно, нещо уникално и сензационно, нещо абсолютно непредвидимо. Зрителят обаче през това време наистина се е загледал в съседно шоу и се усеща, чак когато и там обявяват рекламите, след които и там ще се случи истинска сензация.

Пришпорва зрителят дистанционното обратно към предишния канал, тръпне дали не е изпуснал сензацията. Ядосва се на самия себе си, такива хубави неща са произвели за него телевизиите, а той от едната разсеяност не ги удостоява с вниманието си. И през ум не му минава на зрителя, че той е нужен на телевизията като статистика, за да печели тя от него индиректно.

Дотук нещата са долу-горе като в политиката, ако сменим телевизиите с партии и зрителите с избиратели. Но те отиват и по-далече. На телевизиите не им е достатъчно да печелят от зрителите индиректно. След толкова труд да си отгледат глуповат и добричък зрител, те решават, че могат да печелят от него и директно. След като са го продали като бройка на рекламодателите, защо да не му продадат и на него нещо, тъй и тъй им е застанал на прицел пред екрана.

Какво, какво да му продадат… Сълзите са много вървежни – значи благотворителност. Завистта и любопитството се търгуват добре – значи много звезди, събрани на едно място и наблюдавани с камери. Зрителят си пада по раздаване на справедливост и най-вече по елиминиране – значи хора, които зрителят да решава дали могат, или не могат да пеят, ще му продадат. Иска да се чувства значим зрителят – значи илюзия, че от него зависи избора, който ще му предложат. Всички тези неща зрителят ги купува с помощта на мобилния или стационарния си телефон.

Този зрител е същият избирател, който не отива да пусне бюлетина в деня на изборите. Той си спестява усилието да направи нещо, от което зависи неговия собствен живот, но си плаща за илюзията, че решава живота на други хора. Това е вече дън… - не, не е дъното, защото се оказа, че дъно няма, - това е върхът на българския мазохизъм. Онова веселяшко опростачване, което върви от години, вече дава печеливша реколта - „...ако музиката им е пошла, за да ти я продават, те ти фабрикуват пошла душа” (Екзюпери). А ние позволяваме да ни я фабрикуват, че им и плащаме на всичкото отгоре.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2091
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 470 пъти
Благодарено: 191 пъти

Предишна

Назад към Приказвалник

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта

  • Advertisement