Та като стана на въпрос, къде са отишли българите от Македония.
Веднага след установяването си, преселниците започват да строят здрави къщи, с мазгали (бойници) и зидани каменни дувари (огради). Така те правят от къщите си малки крепости. В допълнение на това, построяват мелници и бичкиджийници по брациговската река. Развитие получават занаятите, които „арнаутите“ донасят от родните си места (на първо място дюлгерство, шарланджийство, сапунджийство, дърводелство, а от 1831 година и отглеждането на маслодайна роза) и скоро селището се превъръща в оживено икономическо средище. Дюлгерите отново започват да пътуват из империята и да строят, като част от тях останават в самото Брацигово и Пазарджишко.
https://bulgarianhistory.org/arnautski-preselenia/И оттука нещо интересно. Как българи от Македония са се заселили в Брацигово.
Това е станало около 1770 година. Понеже те, македонците, живели в много враждебни отношения с албанците-мохамедани, които практикували помежду си вендетата /бесата/ - кръвно родово отмъщение, положението на населението станало нетърпимо, а още повече и от золумите на Али паша Янински. Това принудило една част от гореспоменатите села да напуснат своя край и да потърсят прибежище в по-спокойни места. Те тръгнали с жените и децата си и малкото имущество, което можели да вземат със себе си, минали цяла Македония, Родопите и пристигнали в Пещера, където временно се установяват.
Тръгнали да търсят удобно място за поселяване. За тая цел обиколили селата Брацигово, Козарско, Перущица. Първоначално харесали селото Кричим, но си рекли: „Ние бягаме от турци и пак при турци отиваме”. Тогава по-голямата част решили да се заселят в Брацигово, а останалата част – едни се заселили в Козарско, други в Перущица, а трети - в Пещера, в Габер махала.
В това време Татар Пазарджийската кааза /околия/, в която влизала и Пещерската нахия /подоколия/, се управлявала от наследствен аянин, називаем Хасан бей Гавенозооглу, който бил всесилен. Плащал данък на султана и давал войска, а администрацията на каазата била изключително в негови ръце. Македонците, които решили да се установят в Брацигово, изпратили една депутация при Хасан бей да искат позволение да се заселят в Брацигово, като същевременно го молят да не взема челядта им на работа в чалтъците – оризищата, която работа в това време била задължителна повинност за българите.
Хасан бей им дал тази привилегия, в замяна на която те се задължавали да изпращат всяка година дюлгери, за да поправят чифлиците му, на брой седем, и да му доставят известно количество дървен материал за нуждите тоже на чифлиците.
При такива условия се заселили македонските българи в Брацигово.
От преселниците най-многочислени са били Омокчани /зидарите/, които си построили къщите в северната част на селото. След тях идели Слимничани – дърводелци, които построили къщите си в източната част. Най-малочислени са били Орешчани, занаятчии, заселени в центъра на селото. Те се занимавали с грънчарство, сапунджийство, кацарство, шарлаганджийство (шарланджийство), джамбазлък (търговия с добитък) и др.
http://dimi54.blog.bg/history/2014/02/0 ... vo.1234330