Деца и възпитание

[velingrad]

Понеже е известно, че имаме много майки, мисля споделянето на това, как възпитавате децата си е и ще е от всеобщ интерес. Или по-точно, на какво обръщате особенно внимание, на кои ценности, а може би и специални методи?
Помня, имахме един "гявол" тук в Заедно, та той сподели гордо, че бил научил детето си да му носи бирата. Е моя "звяр" никога не ме е обслужвал по този начин, ама знам ли, може и да съм "збъркал" някъде...
Друга, (за съжаление отдавна непишеща) лична моя позната, ми сподели, какво е казала на дъщеря си, а именно:
"До 6 години, си моята принцеса, до 18 моята робиня, след 18 моя най-добра приятелка". Може и да е "екстремно" това изказване, но аз лично,щях да бъда предоволен, ако баща ми въобще някога ме приемеше като жив човек.
Та да си дойдем на думата- Вие сте!

[velingrad]

Благодря HIM, че ме подсети за тази тема
Никакви мнения? 3 години NIX?

[vessy72]

Според мен, ключов момент е да се отнасяш към децата си, уважавайки ги като личности, дори и в невръстна възраст. Противник съм на императивното родителско налагане и възпитание. Следвала съм правилото да обосновавам всяко родителско изискване (естествено съобразено с възрастта на детето). Срещала съм разбиране (е, съвсем естествено, че не винаги ). Смея да твърдя, че не съм имала сериозни проблеми с детето си. Сега, почти на прага на пълнолетието, намирам у него една чудесна, мислеща и анализираща личност, търсеща причината за нещата, които се случват в тийнейджърския живот

За да не стане объркване - под "уважение" към детето нямам предвид слободия и позволяване на налагането на неговите детски капризи. Просто намирам, че детето много лесно може да се насочи да следва общоприетото добро поведение, възпитание и норми тогава, когато му се обясни защо е важно това. Важно е да знае какво точно очакваме от него. И е изключително важно да сме спечелили неговото доверие и да не го лъжем.

Накрая, съвсем накратко, за мен ключови за доброто възпитание на децата ни са:

1. Уважение
2. Доверие
3. Аргументиране и комуникция
4. Липса на лъжа във взаимоотношенията

[Gabinova]

При моите деца работи следния номер: Когато ги карам да направят нещо, в което са убедени, че решението са си го взели сами. Големият ми син, вече се смее и ми казва:"Мамо пак с твоята позитивна манипулация..." Друго , което мисля, че работи е децата да са ангажирани, спорт, школи - това ги кара да си разпределят времето, да са отговорни и да не им остава време за глупости. Да четат много книги. Давам да се гледа телевизия. (е не безразборни програми). Така се случи , че градина и училище винаги са били далече от нас, водехме се и се вземахме с кола-докато пътувахме, аз все ги разпитвах-"Как е било в у-ще, как е минал денят им?". Те свикнаха и сега, когато ги прибирам сами споделят и обсъждаме, кое как, защо. За мен това е важно. Забелязвам, че това, което не съм получавала, аз като дете, го давам сега на тях, много внимание и разговори на всякакви теми. Говоря с тях , като с възрастни, обяснявам. Понякога стискам зъби и гледам детски филм с тях, или играем нещо, като монополи - макар да ми се иска да чета книга в другата стая. Имаме моменти и на сърдене, от двете страни, но това си е в реда на нормалното. Строга майка съм. Много изисквам, но и два пъти повече давам. Класическите добродетели и норми на възпитание, на които всеки трябва да научи децата си , няма да ги коментирам, те са ясни.

[iniuta]

Аз нямам деца все още, но някой ден живот и здраве, бих повторила начинът на възпитание на родителите ми.

Откакто се помня имаме много силна връзка с нашите, всичко си споделяме, не съм имала теми-табута. Винаги всичко се е обсъждало в мое присъствие - финансови проблеми, здраве, смяна на работа, семейни почивки, случки от деня. Никога не са ме пращали в другата стая, за да си говорят за нещо тайно. Никога не съм била наказвана или бита. Научиха ме да мисля за себе си, да отстоявам позиция и да не позволявам да ми се разхожда някой по главата. Никога не съм била жертва на т.нар. родителска амбиция. Съобразяваха се изцяло с моята натура, силните ми страни и ме насърчаваха да се развивам в области, в които ми харесват и за които имам талант. Научиха ме да си планирам бюджета и да боравя с пари от малка. Знаех къде стоят парите вкъщи, но знаех, че не бива да взимам без разрешение и без да съм обсъдила по-голяма покупка с тях.

Когато не харесват някое мое гадже, винаги ми казват защо - мотивирано, с примери. Но никога не е имало забрани да се виждам с някого.

Много съм им благодарна, че ми създадоха спомени и традиции - да вечеряме заедно, да украсяваме къщата за празници, да си правим семейни албуми, да си разменяме прочетени книги и да ги обсъждаме. А когато бях малка, баща ми правеше на струг от дърво любимите ми анимационни герои, а майка ми ги оцветяваше с темперни бои. Още си ги пазя всичките дървени играчки и са ми много, много мил спомен

Страхотни родители с две думи и много си ги обичам.

[Mony60]

Човек каквото види от родителите си, същото обикновено го повтаря и при децата си. Казвам обикновено, защото понякога условията се променят или не искаме да повтаряме грешките на родителите си с нашите деца.
Смея да твърдя, че имах едно много щастливо детство, имайки впредвид закрилата, която винаги съм имала от майка си. Като изключим, че ме пердашеше за щяло и нещяло( например счупена чинийка). Сега като говорим на тази тема, тя се смее, а аз ѝ казвам, че е имала късмет, че тогава нямаше югендамт по немски образец.
Четеше ми приказките на братя Грим като бях 6-7 годишна, които са балсам за детската душа, но ми станаха нагледно ясни едва, като дойдох да живея в Германия. Междувпрочем 2012 година беше 200 годишнина от издаването им.
На моето дете се опитах да му дам същата защита, която и аз получих от майка си и смятам, че успях. Но всяко дете е различно и това трябва да се има предвид при възпитанието му. Общо взето възпитанието го разделих на три части:
“първите седем години“, когато ми беше омръзнало да чета “Вълкът и седемте козлета“ и да ме преследва на всяка крачка
“вторите седем години“, когато ми беше омръзнало да уча с него
и “третите седем години“, когато ми омръзна да обяснявам стотици житейски ситуации, но с навършването на 21-годишнина може да се каже, че са вече пълнолетни
От там нататък си казвам казванката и го оставям да постъпва както намери за правилно. Животът е негов и нека си го живее, както намери за добре.
Та това по въпроса за възпитанието! Надявам се да не съм станала lästig.

[seli]

Дълго се чудих дали не е за раздел смешно, но като забелязох някои очевадни истини, пряко изживяни.
Тук му е мястото.

http://cleverbook.net/blog/parvoto-vtor ... etoto-dete

[onufriy]

Вече два пъти ми казват, при това коджа ми ти агресивно, че когато човек иска да има деца, трябва да си остане вкъщи / да намали драстично работното време заради тях. Какви били, аджеба, тия родители, дето си пращали децата от седеммесечна възраст на детска градина (демек аз де). Едната беше колежка, живееща в къщата оставена от свекъра ѝ, другият нямаше въобще деца.
От друга страна, ако живееш в апратамент, не дай си боже под наем, ако не караш нов ван, ако не си изтупан в маркови парцали (апропо, за децата хич не е задължително) си влизаш в образа на емигрант, дошъл тука да им поска социалната система.

Иначе как го мисля аз: едно дете в обкръжението на възрастни не е дете, то е малък възрастен (самият аз нямам братя и сестри). Моите си имат публика, възторжено аплодираща за всяка глупост, която им хрумне, в лицето на братята си. С всеки от тях по отделно, оправията е песен, с цялата група - ти ли мили Боже знаеш...

[seli]

Странно, много прилики виждам в себеизразяването с това на вел... Разхвърляни, своеобразно(произволно) мозайки взаимонесвързани, но налучкаш ли да подредиш в последователност, сблъскваш се с шедьовър .
Това с децата е на късмет, какъвто билет дръпнеш...някои ти възпитаваш, други тебе те възпитават.

[seli]

Според мен, ключов момент е да се отнасяш към децата си, уважавайки ги като личности, дори и в невръстна възраст. Противник съм на императивното родителско налагане и възпитание. Следвала съм правилото да обосновавам всяко родителско изискване (естествено съобразено с възрастта на детето). Срещала съм разбиране (е, съвсем естествено, че не винаги ). Смея да твърдя, че не съм имала сериозни проблеми с детето си. Сега, почти на прага на пълнолетието, намирам у него една чудесна, мислеща и анализираща личност, търсеща причината за нещата, които се случват в тийнейджърския живот

За да не стане объркване - под "уважение" към детето нямам предвид слободия и позволяване на налагането на неговите детски капризи. Просто намирам, че детето много лесно може да се насочи да следва общоприетото добро поведение, възпитание и норми тогава, когато му се обясни защо е важно това. Важно е да знае какво точно очакваме от него. И е изключително важно да сме спечелили неговото доверие и да не го лъжем.

Накрая, съвсем накратко, за мен ключови за доброто възпитание на децата ни са:

1. Уважение
2. Доверие
3. Аргументиране и комуникция
4. Липса на лъжа във взаимоотношенията

Веси, при цялото ми уважение..., Говориш за възпитанието на детето си като свършен факт, в единствено число, и като обръщение към новоназначен колега в научната академия.

[Mony60]

@seli, да не би третото да е на път, та си се замислил?

[seli]

Xe-xe, не, още ближем рани с второто. Такова неспящо, скоро ще опрем до семеен психиатър, всички сме за там.

[ivelinakoleva]

Чак толкова ли плаче?