Дали да оставим пари... на наследниците?

[Esme]

1. Печелим ли (работим ли), за да оставим и на децата си?

Въпросът е колко харчим
Но предполагам ти реферираш към моралното задължение. Лично аз нямам такова (камъните и доматите друг път ако може). Предпочитам да им помогна сами да се научат как да печелят.

2. Не е ли по-правилно, да не им оставяме нищо, за да имат собственни мечти, устрем (към нещо си), "хъс" да постигнат Нещото сами?

Те или ще го имат тоя хъс и ще се борят за мечтите си, или не.
Представи си, че родителите нямат възможност да им помогнат финансово. Трябва ли да се откажат от мечтите си?

3. Грижа ли е такава грижа за потомството?

Всичко свързано с потомството е грижа.

4. На вас някой завеща (остави) ли нещо? И ако да, сметнахте ли този някой, за "щедър" или за "утайка", която не е помислила за наследниците си (деца, внуци, братовчеди)?

И двамата ми родители са живи и си пожелавам да са живи и здрави още дълги години. Дори и нищо материално да не ми завещаят, духовното, което са ми завещали е предостатъчно и винаги ще съм им благодарна.

[boyko123]

Пак напипа тема, Вел, шапка ти свалям!

Има една поговорка - "парите са добър слуга, но лош господар". С добри слуги човек може да постигне собствените си мечти по-бързо, че и на други да помогне. Тъй че ако барабар с парите оставиш и отношение към тях...

Ама според мен не бързай да оставяш каквото и да било . По-важен си от всяко наследство.

[Mony60]

1) печелим/работим за да им осигурим нормален живот.
2) не, не е правилно да не им оставяме абсолютно нищо, ако ни е възможно да им оставим нещичко.
3) ако имаме възможността да им оставим нещичко, това нещичко по-късно ще им служе за „мая“.
4) да, но не е въпрос на щедрост, а спестеливост и все пак са имали тази възможност.
Велинград, а на тебе оставиха ли ти нещичко? А ти ще оставиш ли?

[daisy]

Велинград, събираме по малко да има за децата, но по-скоро за образование. А иначе колко са имали родителите ни, че да ни оставят нещо?! Мъжът ми твърди, че не може да се мери със западните си събратя, на които им оставят наследство. В ГДР не е имало такова нещо (или поне не в този мащаб както в западната част на Германия). В Бг хората бяха длъжни да си купят панелките. И това ще остане за децата им.
Иначе аз ще наследя по малко от бабите и дядовците ми (каквото са имали преди девети).
Но най-важното и за мен е да дам възможност на децата за добро образование отколкото да им предоставя пари. С добро образование ще могат сами да си ги изкарват.

Поздрави от Берлин!

[Mony60]

1. За да Им осигурим, или за да Си осигурим?

Предполагам имаш предвид мене, та затова отговарям.
Щом Си осигуряваме, автоматично Им осигуряваме. Щом сме ги създали без да ги питаме те дали изобщо искат да са на бял свят, сме просто длъжни, поне първите 18 години, че ако учат/ следват по закон даже 25 год.

2. Защо?

Отговорът е частично по-горце, а остатъка си е мое лично мнение и си правя това, което аз считам за правилно. Не това, което другите мислят или вършат, а това което според мене е редно.

3. А на теб кой остави?

Още са живи моите и това ме радва по-вече от мъничкото материално, което ще остане след тях.

И всички ли деца оговарят отговорно на очакванията?

Не за съжаление, но моя е отговорен и знам, че няма да профука нито цент напразно. Пък и не знам какво разбираш под „очакванията“? Да ни гледат? Не очаквам от един работещ до 67 год. да ме „гледа“. Дано не го вкарам в някакви затруднения от некадърност сама да се догледам.
Е, при 3 Leben можеш наистина спокойно да спиш.
Подрави от Алпите!

[Mony60]

...ма явно други не ги и вълнува (проблемЪт

Ми явно нямат какво да оставят
Или децата им са още малки, а както е казал народа: „Малки деца-малки грижи, големи деца- големи грижи.“
Не виждаш ли темите за детските надбавки и проблемите в училище как се пълнят? Като дойдат на мяра, ще хванат и те вяра.
Но пак да се върнем към темата. Германците също оставят на децата си това, което са постигнали. Начинът им на онаследяване е малко по- различен от нашия, при който важи принципът „по равно“ за всички деца, има случаи на лишаване от наследство при „неблагодарни“ деца, но законът си е предвидил т.нар. Pflichtteil (задължителна част), интересуват се от т.нар. Berliner Testament, при който като почине единия съпруг, другия го наследява 100% и едва когато почине и втория родител, тогава децата наследяват по равно. За сведение на новодошлите и още не всичкознаещи сънародници, извънбрачните деца в Германия имат абсолютно същите наследствени права както и децата от брака.
Лек ден на всички!

[daisymm]

... Избягвам директният отговор с: най-малкото което оставям след себе си са 3 застраховки Leben ...

...Е, при 3 Leben можеш наистина спокойно да спиш.

И кои три по-точно правят съня по-спокоен

• kapitalbildende Lebensversicherung
• fondsgebundene Lebensversicherung
• Risikolebensversicherung
• private Rentenversicherung
• Sterbegeldversicherung
• Berufsunfähigkeitsversicherung

[Stojan]

т.нар. Berliner Testament, при който като почине единия съпруг, другия го наследява 100%
При берлинския тестамент всичко по-ценно в домакинството, вкл. бижутата на починалата съпруга, отива автоматично при следващата партньорка в живота на преживялия я съпруг, съответно при децата ѝ, защото собствените деца се лишават от наследство в първия случай на наследяване (смъртта на първия родител от двамата)и всичко остава на втория. А как се баламосват старци по над 70 от някоя 50 годишна е ясно на повечето от нас. Това, обикновено, го правят хора, които се хранят в къщи с алуминиеви прибори, имат тенекиени бижута и съответно часовници. Тоест нямат нищо и живеят под наем. Има не малко такива. Иначе който има какво да завещае, го разпределя приживе за да не праща децата си във фалкидиевите дебри.

[Stojan]

Същото се отнася и за ролексите и патеците на дядото, двупенсовите му мавриции, колекцията му от редки писалки или изгледите от населени места преди ПСВ.
Който няма нищо, прави един берлински тестамент с жена си/мъжа си и после двамата гледат радостни през прозореца, с лакти на възглавница, усмихвайки се с касовите зъби на минувачите. Щастливи. А! И си викат Mutti и Vati. Няма лошо.
Иначе ценни вещи се дават/подаряват с топли ръце на наследниците. Така може да се прескочи и едно поколение, и да се дари направо внучка, внук и пр. За да не отиде другаде.
---
А за децата най-ценното наследство, освен генетичното, е мотивацията сами да придобият образование и да станат самостоятелни хора. Ако живеят в Германия и пари няма да им трябват за образование. Без мотивация, обаче, няма как да стане.
Пари не е здравословно да се оставят. Освен за погребение и обяд в хубав ресторант след това.

[veilet]

И аз като повечето "горе" споделям мнението, че предпочитам инвестиция в образованието приживе. В случай, че "детето" не желае да учи/следва бих разширила кръгозора му с екскурзии зад граница с опознавателен привкус. И в двата случая обаче въпросния наследник трябва да се опитва финансово бавно, бавно "да стъпва на крака". Колкото до моите родителски задължения, те приключват окончателно до пълното "узряване" на детето-индивид. После, дали ще му оставя "нещо"- зависи от цялостното ми здравословно състояние- продължително лечение, скъпа операция и т.н. При "оптимални" старини, считам за нормален онаследителния процес. В крайна сметка нали за децата си живеем, /разбира се, че слагаме определена ограничителна рамка/ и не бихме искали да оставим наследството си на държавата?!

[xamsterdamm]

Не. Бих ги оставял да управляват детските/джобните си. Може да изберат различен път в живота си от този който аз виждам, трябва да се стимулира правото на избор (и понасянето на последствията) вместо даването наготово.
Естествено някой ден ще наследят каквото имам, но се надявам да не разчитат на това

ПП: в Германия може човек да им "остави" и Bafög - не е нужно да е германец а да има поне 5 години трудов стаж легално.

[rikiking]

E*** съм им майките , когато му е било времето.

Доброто образование и трамплинът в живота на потомците трябва задължително да се финансира с всички сили и средства до осемнадесетата - двадесетата година ,оттам нататък - всеки да се справя както намери за добре.

Аз отсега се оглеждам за някои яхтички , способни да прекосят океана и дето ще са ми по джоба ,че след три-четири десетилетия , като ми се разтреперят крачетата, продавам всичко, товаря моето бабче и докъдето - дотам.

По-добре на дъното на морето , отколкото да развалям децата с пари на готово или не дай си Боже някоя ненаситна данъчна или държавна администрация, да ги прилапа за благото на малките арабчета в Германия или на червените потомци в България...