• Advertisement

Любими приказки

Форум за семейните българи.

Любими приказки

Мнениеот estira » 3 Ноември 2007, 01:19:06

От тази по-любима нямам -

Добрите стопани
Асен Разцветников

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живеели в къщурка ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извие, къщичката ще ги скрие. Зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!

Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После със въже в ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невеста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя - чужда прежда и къделя.

Тъй минавали им дните, тъй живели те честити.
Но се случило веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла, в къра там на шир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е, ваджишка! – рекла булката с въздишка. – Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш ти рогата на полянката в гората!
- Я недей ми вдига врява! – кипнал Мързелан тогава. – Щом ти трябва, прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Браво! Тъй, ами че как аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

И разсърдени тогаз легнали си те завчас и сънували на сън, как се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и за вчас си я изял.

Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех – въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, – като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка криво-ляво щем прекара на света и без попара!

А занизали се дните, вечерите и нощите.
И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочупил класовете, смачкал всеки плод и цвете и на къщицата крива счупил керемида сива.
- Слушай, мъжо, Мързелане, няма то така да стане – рекла грижната съпруга – трябва да поставиш друга! На, отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не – съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и доде те видя аз, всичко поправи завчас!
- Боже – рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник, празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък, а сега за Мързелана и зидарка ли да стана!

Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка.
И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледали се криво, па заплакали горчиво, че си няма ни козица с рогчета и брадица, ни въже, нито пък хурка, нито нисичка къщурка.
Последна промяна estira на 8 Ноември 2007, 23:53:19, променена общо 1 път
Ich hab keinen Bock mehr. Bin zaubern.
Аватар
estira
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 4929
Снимки: 275
Статии: 10
Регистриран на: 23 Юли 2004, 00:00:00
Местоположение: Dahoam
Благодарил: 699 пъти
Благодарено: 426 пъти

Мнениеот mart » 8 Ноември 2007, 23:29:29

Хемус и Родопа

От далечно , прастаро и тъмно време е достигнало до нас , че някога Хем и Родопа
били брат и сестра -- деца на морски бог.
Те живеели на воля из обширните полета , играели и пеели по цял ден.
В игрите си измисляли забавни неща , с които карали околните да се смеят и радват на детското им остроумие.
И ето че веднъж двете деца решили да се престорят в играта си на най - старите богове -- мъж и жена , за които слушали да се говори ,
че владеели и управлявали водата и земята , птиците и животните.
Речено - сторено.
Хем си направил дълга бяла брада , а Родопа разплела русите си буини коси по по стройната снага.
Бил хубав слънчев ден и играта на децата се виждала много далеч.
Старият бог, владетелят на света , видял това чудо ,
разсрдил се и превърнал красивата Родопа в планина.
Хем уплашен погледнал сестра си , намръщил се и се вкаменил.
От тогава двете весели и хубави деца станали планини.
Хемус е намръщен и с ужас гледа към хубавата си сестра Родопа ,
вкаменила се пред очите му.
И стоят далеч един от друг братът и сестрата ,
защтото злият стар бог пуснал между тях обширна низина.
Аватар
mart
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 249
Регистриран на: 9 Март 2007, 01:00:00
Местоположение: Linnz
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот dark » 8 Ноември 2007, 23:59:38

Днес,като се връщам в къщи,
Гледам татко ми се мръщи.
Все стои на телефона,
Както си е тъй с балтона.

Явно нещо тука става-
Нужно е да се внимава.

Баба ми със очилата
Чака нещо на вратата,
А пък майка ми я няма.
Конспирация голяма!

Аз нали съм ученик
(при това голям умник)-
Тъй другарката разправя,
Значи знам какво да правя.

-Татко,виж за таз луличка
Ми поставиха пчеличка !

Нито капчица внимание
За голямото старание.

Явно нещо тука става-
Нужно е да се внимава.

-Краси,вече не се траеш,
Бягай вънка да играеш!

Баба да ме пусне вън?
Май че всичко е насън
Както предната година:
Карах лунната машина
И внезапно-скок-подскок-
Паднах в кратера дълбок,

Но излязох пак защото
Се събудих в леглото.

Ще изляза да играя,
Щом не мога да се трая,
Няма шала да си взема
И ще хвана лесно хрема-
Страшна хремата ще бъде
Че да видим как се пъди.

Тъкмо да изляза вън,
Телефона каза:
<<Дрън!>>
Татко бързо се обажда:
-Хайде,още ли ще ражда!
Как?Роди!Момче!Голямо!
Четири и триста само!

Скочи татко до тавана,
Сякаш кой знай какво стана.
Баба ми пък ме целуна
И ми подари бастуна.

-Имаш братче!Ти си батко!-
Вика баба,скача татко.

Вече батко съм. Прекрасно!
Всичко зна4и ми е ясно-
Бебе е родила мама.
Конспирация голяма!

Днес е хубав ден,защото
Татко легна с мен в леглото.
Той ми даде обяснение
Как се ражда поколение:

Първо щъркел си намираш-
Щъркелски ако разбираш,
Казваш му съвсем направо:
-Искам бебе бяло,здраво!

После,щом добре се мръкне,
Тайно щъркелът ще хвръкне-
През море и половина
Се намирал магазина,
В който бебета раздават,
Без дори да ги продават.

Е добре,защо тогава
Майка ми се разболява,
А пък татко се обажда
Бебето дали се ражда?

Бебето пристигна вече,
Малко като буболече
Май че този глупав щъркел
Със поръчката е сбъркал-
Татко казал да е бяло,
А пък то червено цяло.

Скача татко,вика баба,
Гледам-мама пак е слаба.

Бебето си спи,не плаче.

Бебешките продавачи,
Въпреки че пипат с човки,
Ги изпращат в опаковки.
Само че хартия пак
Като в нашия Детмаг
Нямали,
Затуй решили
И със плат са го увили.

Владко бебето се казва.
Аз го питам как се казва-
То се мръщи като татко
И не казва че е Владко.

-Краси, вече не се траеш,
Бягай вънка да играеш-
Бебето ще се разплаче.

Охо!Пак ме пъдят значи!
Значи щом си имат бебе,
Аз съм вече непотребен:
Нищо,че ще хвана хрема,
Че ще ме боли корема,
Че навън е много влажно-
Само бебето е важно.
Пратиха ни вече бебе-
Нужда нямаме от тебе!

Нищо!Нека!Щом се мръкне,
Някой щъркел ще прехвръкне,
Аз(със кашлица и хрема)
Тайно бебето ще взема
И на щъркела ще кажа:
-Тръгвай през града,през плажа,
През море и половина-
Връщай го във магазина!

Ще го върне но обаче
Няма да си имам братче.
Всеки братче ще си има,
Ще го вози цяла зима
Със въжето на шейната
Из града и махалата.
Май че бебето тогава
Трябва в къщи да остава-
Засега то само сучи-
Нужно е да се научи
Батко Красимир да казва
И към мене да показва.
Щом направи десет крачки,
ще му дам едни играчки,
Дето съм ги скрил от вчера
Във панера под миндера
Те отдавна са ми купени
(нищо че са малко счупени
И не ме задоволяват),
Ни за бебе още стават:
Има топ от артилерия
И мотриса без батерия,
Има конник без глава,
Който скача при това,
Има трактор без вериги,
Има сто и осем книги
(баба всички е прочела),
Има футболна фланела
И кола без колела,
И един голям и бял
Самолетосамосвал-
Трябва пак да го запаля
Да лети и да се сваля.

Него няма да го дам
Той е още за голям,
А пък Владко не разбира,
Може да катастрофира.

Ще му дам и осем топчета,
Само че той няма джобчета-
Може да ги глътне в коша-
Работата става лоша.

Нямам никакво търпение
Да порасне като мене,

Красимир и Владимир!

Красимир е командир,
Владимир пък е тромбач-
Първи мой разузнавач.
Владимир надува тромбата,
Владимир е Митко бомбата,
Красимир пък е Сергей:
-Здрасти,Митко!
-Ха,здравей!
-Хайде грабвай автомата,
Тръгвай с мене в планината,
Че във нея има триста
Двайсет и един фашиста-
Щом със теб се съюзим,
Лесно ще ги победим.
Ура!Тръгваме в атака!
Владко май че се наака.....

Всички-мама, баба,татко,
Скачат,викат:
-Браво,Владко!
Гледай значи колко лесно
Казват<<Браво!>>
Интересно!
Аз донесох им пчеличка
За най трудната луличка
(права без наклон наляво)-
Никой не ми каза:<<Браво!>>

Аз не искам но обаче
Май че Красимир ще плаче.

Май ще трябва да си ляга-
Няма тук да се излага,
Никой нищо да не знае,
Ще си легне и това е.

Ни на мама,ни на татко-
Само лека нощ на Владко!

Недялко Йорданов

П.С. на някого случайно да му се намира дигитална версия на останалите истории от поредицата? загубил сам си книжката и много ми липсват...
have you ever been alone at night...
Изображение
Аватар
dark
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 458
Регистриран на: 16 Юли 2006, 00:00:00
Местоположение: .fra.de
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот elle » 9 Ноември 2007, 01:51:19

Сърце


Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Старата самотна женурка, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите с кандилата, а животът и полека догаряше като восъчна свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стана на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди.

Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й ката ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възглавничка.

Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешка и му рече:

— Иди, бабиното момче, в гората да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла-край църковния двор!

Нешко излезе навън и се завтече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делча каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца.

— Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? — попита Нешко.

— Може! — отвърна Трайчо, без да спре.

Татарчето се завтече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах.

Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешка.

— Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? — извика някой от вагона.

Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шепа.

Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци.

На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците — по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове.

Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, отгради под сайванта една стаичка, настани Трайча и жена си там и замина да търси работа в града.

Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешка да се покачи на покрива и смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо.

— Горкият Трайчо! — проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни джоба си и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъшо колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулите и се върна в Къщи.

Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече:

— Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайча, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал.

— А за тебе, моето момче? — попита баба Тиша.

— Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила.

Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.



Ангел Каралийчев
elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Мнениеот elivko » 3 Декември 2007, 14:07:44

dark написа:П.С. на някого случайно да му се намира дигитална версия на останалите истории от поредицата? загубил сам си книжката и много ми липсват...


А, и на мен за Красимир са ми любими,
ама не намерих нищо в нет-а.

Ето едно, което помня горе-долу

Красимир на 5 години

Който пита как се казвам,
няма вече да му казвам.
Мама казва, че се казвам
Красимир Петров Павлов
Бориславов Иванов
Улица Републиканска
трета пряка на Славянска
номер петдесет и три,
входа вдясно,
етаж трети,
знаят телефон дори,
3-15-83!

Седем милиционера
за ръка ме водят вчера.
Осем чичовци и лели
девет кучета дебели,
десет котки с мене крачат.
Всички покрай мене плачат.
Всички плачат, но обаче,
само Красимир не плаче.

Който пита как се казвам,
няма вече да му казвам.
Всички искат да ме връщат
в тая неприятна къща.
Ама аз ще се науча
къде баба крие ключа.
Май го слага на пирона
зад вратата на балкона.

Баба ми е много стара.
Все се сърди, все се кара.
Абе все разправя, че не ям.
Има си бастун голям.
и когато дойдат гости,
казва „Ние не сме прости”
И си слага очилата,
дето й стоят в торбата.

Ще ви кажа тайна скришна –
баба ми е петстотингодишна!
А пък аз съм вече пет!
Вчера карах самолет.
И ще си направя бял
самолетосамосвал.
И на всички ще се хваля –
сам лети и сам се сваля.
Няма да ме уловите!
Ще достигна до здездите!

Само че, не знам дали
вяма да ме заболи.
Татко ми така разправя
и не знам какво да правя.
Ама много ми се иска!
Пък обувката ми стиска...
Точно тука на кутрето
ще ме заболи крачето.
Вчера мама ми ги купи,
щом излапах седем супи.

Само че аз исках дънки,
исках още летни кънки,
исках пушка за стрелба
исках лодка, искак плувки...
„На ти Краси тез обувки!”.

Който пита как се казвам,
няма вече да му казвам.
Всеки иска да ме връща
в тая неприятна къща!
Аватар
elivko
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 13
Регистриран на: 9 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот Venera » 4 Декември 2007, 05:47:52

Те я за възрастни, де,

ПРИКАЗКАТА ЗА СТЪЛБАТА

Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"

Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! - Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи.

Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.- Дяволът пак се усмихна: - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!- Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече. Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът:
- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!... Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: - Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш.. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка: - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!- Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: - Да бъде! Вземи ги! ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долy, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долy празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Христо Смирненски
Аватар
Venera
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 201
Регистриран на: 6 Февруари 2006, 01:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Мнениеот foxi » 4 Декември 2007, 10:39:52

една много любима от един много любим
СЛАВЕЯТ И РОЗАТА
Оскар Уайлд
тука
Curiosity killed the cat!
В любовта и в прогнозите за времето няма лъжа, а само грешки.
Аватар
foxi
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 368
Регистриран на: 30 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: BW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот mart » 19 Януари 2008, 19:25:15

Алхимикът

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл.
Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора:Оскар Уайилд.
Докато прелистваше страниците, попадна за една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж,
който всеки ден ходел да сазерцава собствената си красота в едно езеро.
Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил.
Край мястото,кадето паднал, поникнало цвете,което нарекли Нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уалйд.
Там се казва,че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества,
и видели, че сладководното езеро се е преварнало в стомна,
пълна сас солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
- Плача за Нарцис- отвърнало езерото.
- О ,не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продалжили те.
- В края на крайщата всички ние тичахме след него из гората,
а единствено ти имаше възможноста да съзерцаваш от близо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив?- попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по - добре от теб?-отговорили изненадани ореадите. -Нали от твоя бряг той се навеждаше над водата?
Езерото помълчало и извесно време.Най сетне отговорило:
- Плача за Нарцис ,но не бях забелязало, че Нарцис е красив.
Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
- Каква хубава история!
-Рече Алхимикът.
*****************************************
Паулу Коелю
Аватар
mart
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 249
Регистриран на: 9 Март 2007, 01:00:00
Местоположение: Linnz
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот AnGeLy » 19 Януари 2008, 20:57:16

На вси4ки мами с де4ица м/у 2 и 5 годинки искрено препоръ4вам поредицата "Във вълшебната гора". Това са около 20тина книжки, които разказват в стихотворна форма за живота на обитателите на гората. Пирмерно , "ГОРСКАТА БИБЛИОТЕКА", "МАГАЗИН В ГОРАТА", "ГОРСКАТА ГАРА", "ГОРСКАТА АВТОГАРА", "ЖИЛИЩНИ НЕВОЛИ", "ГОРСКИЯТ ПАЗАР" и т.н.. Да ги 4етеш е истинско удоволствие, както за малки, така и за големи.

Изображение

Изображение

Изображение
Избори се печелят от тези, които излязат да гласуват!
Аватар
AnGeLy
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3269
Регистриран на: 23 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: tief im Westen
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 8 пъти

Мнениеот An » 1 Март 2008, 01:56:42

ЧЕЛО КОТЕ

Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Първо правило това е -
сви добре уши,
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

После с тихи тайни лапи
фигура тиха стъпка
към мишока, към мишока
леко се промъква
Много важно е за скока
ти да избереш
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.

Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Но накрая, но накрая
старият мишок
тъй го стресна, че забрави,
тъй го стресна че забрави
своя пръв урок.

Oще детски песнички
Gut sein - besser werden!
Аватар
An
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 552
Регистриран на: 31 Август 2005, 00:00:00
Местоположение: BNLW
Благодарил: 2 пъти
Благодарено: 23 пъти

Мнениеот An » 1 Март 2008, 02:05:57

Педя човек

Живеели двамина стари хора - мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият - сляп, а другият - куц, имали си една нива, три години неорана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно.

Една сутрин старецът рекъл на жена си:

- Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да пръсна малко просо, че като порасте и узрее - ще дойдат птички да го клъвнат. Щом накацат и почнат да го кълват, аз ще хвърля рибарската си мрежа отгоре им, ще хвана десетина-петнайсет, ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш - добре ли съм решил?

- Много ти е добро решението, само че за обед няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш.

Слязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки златоперки. Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървулки и мустачки.

- Добро утро, тате! - викнало момчето.

- Кое си ти? - попитал старецът.

- Аз съм твоят син. Стоях под един камък и чаках някоя бабичка да ме измъкне и да ме отнесе в твоята колиба. Чаках, чаках, мустаци ми пораснаха - но никой не дойде. Излязох да се поразходя във водата и ти ме хвана в мрежата. Хайде да ме водиш у дома, че не зная пътя!

Навел се старецът, взел мустакатото момче от мрежата, мушнал го в торбата при рибата и го отнесъл. Бабичката, като го видяла, много се зарадвала

- Ох, на мама - викнала тя, - то си ми има вече мустачки! Ще го наречем Педя човек.

Дядото се порадвал на сина си, помилвал го по главичката и заминал на оран. На обед Педя човек тръгнал да носи на баща си чорбица в едно менче. Като стигнал на нивата - бащата го съзрял, спрял воловете и седнал в браздата да сърба топла чорбица. Педя човек се повъртял малко насам-нататък, сетне се хванал за опашката на единия вол, покатерил се на гърба му, пропълзял към ухото му и влязъл вътре. Викнал силно:

- Дий!

Волът потеглил. Тръгнал и другият. Захванал Педя човек да оре наместо баща си. Теглил една бразда. права като свещ, теглил втора, почнал да свирука.

- Тате - викнал той на стареца, - ти си полегни под крушата, пък аз ще изора нивата. Ако някой мине и поиска да ме купи - ти ме продай, не се бой. Вземи парите, а сетне аз пак ще се върна.

Легнал старецът и задрямал. По едно време се задал един богат търговец и се смаял: орачът спи под крушата, а воловете сами вървят и орат. Де се е видяло такова нещо!

- Хей - викнал той, - какво е туй чудо? Старецът се надигнал и попитал:

- Какво има?

- Не мога да се начудя как могат воловете сами да орат! - отвърнал търговецът.

- Ако си отвориш хубаво очите, ще видиш, че воловете не орат сами, а син ми ги кара.

- Де го? - още повече се смаял търговецът.

- Ей го там в ухото на вола.

Търговецът приближил до воловете, втренчил се, разгледал мустакатото момче и почнал да се моли:

- Продай ми го!

- Колко даваш? - попитал старецът.

- Сто жълтици.

- Дай парите.

Начел търговецът парите и прибрал Педя човек. Мушнал го във външния джоб на палтото си и тръгнал. По пътя Педя човек прогризал като мишка широка дупка в джоба, спуснал се неусетно на земята и се мушнал в храсталака. А търговецът отминал. Педя човек прекосил гората, излязъл навън. Стигнал до един мост. Нощта била вече настъпила. Прибрал се Педя човек под моста да спи, като решил на другия ден да си продължи пътя. Тъкмо затворил очи, ето че пристигнали под същия мост трима разбойници.

- Тая нощ - рекъл първият - ще откраднем единия от двата вола на оня, дето живее накрай село, съгласни ли сте?

- Съгласни сме! - отговорили другите двама.

- Вземете и мене, братя! - обадил се Педя човек в тъмнината.

- Кой си ти? - трепнали крадците и втренчили очи. Като видели малкото човече, те плеснали с ръце и викнали:

- Тъкмо ти ни трябваш! Ние за такъв мъничък човек земята дерем. Ще влезеш през ключовата дупка в обора на къщата, дето е накрай село, ще отключиш вратата и ще изведеш единия вол, а ние ще те чакаме вън.

Речено - сторено. Отишли разбойниците в къщата накрай село, помогнали на Педя човек да влезе през ключовата дупка и притихнали в тъмнината. По едно време Педя човек надал вик отвътре, колкото му глас държи:

- Братя разбойници, кой вол да открадна - белия или черния?

- Мълчи, дребосъче мустакато - зашепнали разбойниците, - изведи черния!

Педя човек извел черния вол. Крадците го подкарали към гората, заклали го, одрали му кожата и си го разделили. На Педя човек дали шкембето. Дигнали се бърже и си отишли. Педя човек слязъл в близката долчинка, измил хубаво шкембето, мушнал се вътре на топло и заспал. Същата нощ в долчинката пристигнал гладен вълк, Като съзрял шкембето, той подскокнал, отворил уста и го налапал. Педя човек се събудил в корема на вълка. Потъркал очи и почнал да се разхожда. Мръднал към устата на вълка и погледнал през зъбите. Било пладне. Насреща, под една орехова сянка, пладнувало цяло стадо овце, а овчарят и кучетата спели. Вълкът тихо приближил към едно крехко агънце. Тъкмо когато посегнал да го удуши, Педя човек се развикал:

- Овчарко, ставай, че вълкът грабна агнето ти!

Овчарят скокнал и насъскал кучетата си. Те връхлетели върху вълка. Вълкът се втурнал към гората и едва се отървал от силните овчарски кучета. Когато стигнал в храсталаците, почнал да дебне един заек, но щом наближил, Педя човек пак се развикал:

- Зайко, бягай! Отиде ти кожухчето!

Заекът побягнал. Вълкът тогава продумал:

- Кой си ти, дето се разхождаш в моя корем и плашиш пляч-ката ми?

- Аз съм Педя човек.

- Какво искаш от мене?

- Искам да ме заведеш у дома при майка ми и при баща ми.

- Къде живеят те?

- Хе там, в долното село.

Вълкът подвил опашка и се спуснал надолу. Пристигнал в село, прескочил плета и влязъл в двора на колибата, гдето живеели бащата и майката на Педя човек.

Педя човек си подал главата през вълчата уста и викнал:

- Тате, мале, удрете вълка, ама гледайте корема да не биете, защото ще ми строшите кокалите!

Дядото грабнал секирата и се втурнал. Подире му изскочила и бабичката с кобилицата. Тупа-лупа - убили вълка. Разпрали му корема и извадили Педя човек.

- Как сте? - попитал Педя човек и си засукал мустака.

- Добре сме - отвърнали старците. - Тебе чакахме.

- Вие сте добре - рекъл Педя човек, - но аз не съм, защото нямам топла дрешка. А иде зима.

- Лесна работа! - рекъл старецът и одрал кожата на вълка. А бабичката взела една губерка и му ушила хубаво меко кожухче.

Българска народна приказка
Gut sein - besser werden!
Аватар
An
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 552
Регистриран на: 31 Август 2005, 00:00:00
Местоположение: BNLW
Благодарил: 2 пъти
Благодарено: 23 пъти

Мнениеот puffie » 1 Март 2008, 13:12:53

Първата ми любима книжка беше "Анини приказки" на Стефан Цанев. Заради тази книжка се научих да чета, за да мога да ги прочитам на всички дечица в детската градина..(е, само на добрите дечица, които заслужаваха :lol: )

Не успях да намеря любимата си приказка от сборника, но ето тази също е много забавна :)

КАК МАЙМУНИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЧОВЕКА И КАК ПОСЛЕ ЧОВЕКЪТ ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ МАЙМУНАТА

Живяло едно време
бедно африканско племе.
Лежало
под Килиманджаро
сред блата, гъмжащи
от жаби и змии гърмящи
и още хиляди гадини.
Вече хиляда години
хляб какво е - не помнели хората стари.
Посееш жито - никнат комари!
Посадиш круша, а се ражда
крокодил и те изяжда!

И така, живяло
едно време...
не живяло, а мряло
африканското племе.
Лежало
под Килиманджаро,
гледало горещите небеса
и чакало чудеса.
Старият вожд
ден и нощ
седял под дебелата сянка
на един боабаб
и бъркал в черна гаванка
думи -
за да получи хляб.
Наоколо хората клечали и чакали,
гладни като чакали,
клечали година, чакали век...
Един се обърнал -
гледа:
какво става със съседа?
Човек ли е това или не е човек?
Нещо се окосмява,
челото му намалява,
зъбите му растат и тракат,
ходи на четири крака...

Съседа
също
го гледа
и му отвръща:
- Братко,
май няма разлика помежду ни...

Накратко:
хората започнали да се превръщат
в маймуни!

Настанала тъмна нощ.
Събрали се старите старейшини
и взели решение:
- Да бъде сменен старият вожд!
(Който все си
седял под стария боабаб
и продължавал да меси
от думите хляб.)

- Нов вожд трябва да изберем:
смел и умен,
който да спре
процеса маймунен!

Кой ще бъде новия?
Условия:
1. Който се качи най-високо в планината.
2. Който донесе най-чудното от чудесата.
3. Който ни направи отново хора
с помощта на чудото от точка втора.

Сутринта младо и старо
хукнало към Килиманджаро...

...Вечерта старо и младо
се върнало в тъмното блато.

- Планината е много голяма.
Но чудо там никакво няма!
Планина като планина.
Уморихме се само. На-ни-на...

Само трима
още не се били върнали,
затова старейшините отвърнали:
- Не знаем дали няма, дали има.
Нека почакаме другите трима...

На другия ден сутринта се върнал
първият.
В ръцете си кървави
носел парче желязо
и казал:
- Аз се качих най-високо в планината!
Аз трябва да стана вожд!
Ето го чудото на чудесата:
от него ще направим нож.
Ще обявим война
на всички племена
и ще заграбим
хляба им -
така ще бъдем спасени,
благодарение на мене!

Планина като планина.
Но аз ви донесох чудото, на!
Планината е много голяма,
но чудо по-чудно от желязото няма!

- Не знаем дали има, дали няма.
Нека почакаме другите двама...

Вечерта пристигнал вторият.
Той мълком ръка разтворил: Яааа! -
всички гледали като замаяни:
в ръцете му свети
чудно красиво червено цвете!
Пред тихото му сияние
стъписала се черната нощ.
Завикали всички:
- Да стане вожд!
- Да стане вожд!
Защото тук сред блатата
бяхме забравили красотата.
А красотата е по-могъща
от железния нож,
от топора.
Красотата започва да ни превръща
в хора!

Планина като планина.
Но той ни донесе чудото, на!
Планината е много голяма,
но чудо по-чудно от цветето няма!

- Има ли, няма ли... потърпете:
във всяка приказка има трети.

(Може би въобще
нямаше да чакат третия,
но едно гладно дете
изяло цветето...)

Третият се върнал на третия ден.
Бил окъсан, мръсен и уморен.
Тичал, вдигнал над главата си ръка.
Стъписали се всички -
той паднал в кръга.
Приличал на мъртъв. Но стискал юмрук.
Успял само да каже:
- Чудото е тук!
Приближили се. Разтворили му юмрука.
И се разсмяли, от смях ще се спукат -
защото нямало нищо в празната шепа.
Тогава третият
тихо прошепнал:
- Аз стигнах почти до върха, докоснах с пръст
небето.
Беше красиво, широко и чисто, и светло.
Слънцето над мене беше на педя, може би на две.
Няма там жаби, ни змии гърмящи.
Дърветата протягат клони с плодове
и молят:
“Молим, берете и яжте!
Тук има всичко, за да бъде сит човека.
Не ходи нагоре!...”
Но аз видях пътека -
тънка като пепелянка, стръмна като стена.
Затичах нагоре по нея, лазех на колена.
И стигнах до върха.
Отвъд небето бях!
Върху ми падаха сребърни звезди и светеха,
и светеха...
(Най-досетливите сигурно вече се сетиха,
че това, дето пада и свети,
не са звезди, а сняг, но в Африка
сняг пада само по върховете на планините
и по главите
на жирафите.)

- И светеха, и светеха... На дланта ми кацнаха две.
Нещо трепна в мен, усмихнах се -
като човек!
Напълних шепите си и хукнах бързо назад.
Но чудото заплака в дланта ми
и стана сълза.
Три пъти се качвах, стисках шепи до болка,
но изчезваше чудото, щом слезех
надолу...
Ето, аз не можах да ви донеса
чудото над всички чудеса,
но мога да ви заведа при него -
горе!
- Води ни! - извикали. - Води ни по-скоро!
И племето, което лежало
под Килиманджаро
сред блата, гъмжащи
от жаби и змии гърмящи
и още хиляди гадини...
Което хиляда години
клечало да чака
в хляб да се превърнат думите
и тръгнало на четири крака
като маймуните -
племето се изправило:
- Води ни нагоре!
Тръгнали всички. И станали хора.
Ще кажете: как?... Деца, от памтивека
така е на света:
човек става само човека,
който тръгне към свойта мечта.

...Не тръгнал само оня, с железния нож.
Той станал вожд
на стария вожд.
И днес, ако идете в Африка - под стария боабаб,
ще видите две стари-стари маймуни:
бъркат в черна гаванка думи
и чакат
да станат на хляб...
puffie
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 91
Регистриран на: 7 Юли 2007, 00:00:00
Местоположение: Stuttgart//St. Z.
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

приказки приказки :)

Мнениеот Naruto » 5 Март 2008, 17:04:43

Ето един сайт за приказки, който е ужасно приятен, с тенденцията да става все по-добър. Съвсем наскоро ми попадна, и макар да не е напълно завършен, има наистина много, от доста автори. Някои от приказките може да пускате не дечкото да изслушва, вместо да четете. Идеално ако мъника ви е пристрастен и не заспива след по-малко от 10 разказа. Може би, съвсвм скоро всички приказки ще могат да ви бъдат четени ;)
Творбите на Джани Родари ми дадоха стимул да посещавам сайта през ден, през два – за по една две хапки фантазия. Тъй като неговите и на Ръдиард Киплинг истории са ме приспивали като малък.
Р.Киплинг ме научи да не се страхувам от дивото, а Дж. Родари да не се страхувам да фантазирам.

Аз съм твоето Премъдро павианче
и ти казвам премъдрост голяма.
Ела да се слеем с природата!
И веднага! И само с теб двамата!
Долу дойдоха гости. И викат.
Те не знаят, че си у дома.
Ти не си им дотрябвал чак толкоз.
Нека мама ги срещне сама!
А ние да идем в свинарника!
И може след туй край реката!
И ще седнем след туй на оградата
и пак ще си клатим краката.
И гората след туй ще преминем
от единия до другия край,
и няма да се връщаме в къщи,
преди да ни викнат за чай.
И ще бъдем индианци и трапери.
И ще ходим на лов без пътека.
Ще играем на каквото искаш,
само с теб да бъдем нека!
Ето, взех ти лулата с тютюна.
И твоя бастун от бамбук.
Хайде, хайде, бе! Хайде бе, татенце!
Да изчезваме бързо оттук!

из Как леопарда стана на петна / Ръдиард Киплинг/
Аватар
Naruto
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 105
Регистриран на: 14 Ноември 2007, 01:00:00
Местоположение: Стара Загора
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот estira » 24 Март 2008, 04:00:39

Решило едно Глози
на трамфлай да се повози.
Купило си то билет,
седнало на първи ред
и загледало с почуда
как трамфлаят фръкнал лудо.
Полетели над рекички,
пълни със игриви цвички,
над полета и океани
пълни със добри банани,
минали над сто вулкана
дето бълват сладка пяна.
“Дестинация - Земята”
изписало се на таблата
и за час и нула време
стигнали там без проблеми.
Спрял трамфлаят в Каспичан,
Глози пийнало айрян
и със нови свежи сили
във трамфлая се качило
и щастливо се прибрало
в марсианското бунгало.
Ich hab keinen Bock mehr. Bin zaubern.
Аватар
estira
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 4929
Снимки: 275
Статии: 10
Регистриран на: 23 Юли 2004, 00:00:00
Местоположение: Dahoam
Благодарил: 699 пъти
Благодарено: 426 пъти

Мнениеот Zuniga » 24 Март 2008, 16:30:23

Днес съквартирантката ме подсети за http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 18&Level=1:
"Nowadays, I do not make bread
Neither does he make wine
A desolate vineyard now wept
Forgotten on a lonely incline."
Аватар
Zuniga
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 412
Регистриран на: 22 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 15 пъти
Благодарено: 10 пъти

Следваща

Назад към Семейство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

  • Advertisement