• Advertisement

Усмихни се с мен!

Съревнования, мероприятия и културно-масови занятия.

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 26 Декември 2008, 16:21:54

Честита Коледа!
Нека чудесата за,които мечтаете станат реалност! :D
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 29 Декември 2008, 00:20:49

Малък пример за родителска любов:

http://www.godtube.com/view_video.php?v ... dd9ea45513 :)
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 31 Декември 2008, 00:41:43

А това е историята на невероятния баща от горния клип:

ИВО ИВАНОВ (предполагам това е човека на когото дължим превода)

Канзас
Той се казва Дик Хойт и често навестява мислите ми по време на любимата ми и напълно безплатна антистресова терапия. Ще обясня с няколко думи: стресът си е стрес както в България, така и тук. Проблеми в работата, сметки, крайни срокове, задръствания, съкращения, гнойни ангини накрак и т.н., и т.н. Нещата се натрупват и този стар натрапник стресът често се настанява трайно в живота ни. Моят метод за борба с напрежението е следният. Всяка вечер, двайсетина минути преди самият аз да гушна възглавницата,
сядам до леглото на спящите си деца и просто ги наблюдавам мълчаливо в съня им
Който е бил родител, знае точно какво имам предвид. Едва ли има нещо по-успокояващо и по-възхитително на този свят от едно спящо дете. Не знам дали този ефект се дължи на равномерното им дишане, на откровената им беззащитност или на невинните лица, но за мен няма по-ценно убежище от ежедневието от тези двайсет минути на тихо съзерцание в тъмната стая. Сякаш всичко останало престава да съществува. Някъде далеч остават работата, цените на бензина, лактите по автобусите, параноята, войните, ураганите и всичко останало. В чертите на заспалите деца, обезоръжени се разтварят и тревогите, и проблемите, и стресът. В тези моменти често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот почнах да следя преди около 5 г.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: "Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение."
Има ли нещо по-ужасно от това да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Да вегетираш с години, окован в жестока килия - собственото си тяло? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в "По жицата", за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси... бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Почва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета Тъфт Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи,
той ще бъде неговите ръце и крака
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: "Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!" От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си - усещането за независимост и пълноценност. От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел: да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик почва да бяга по 5 часа на ден, пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името "Тийм Хойт" в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален - 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост: триатлона "Айрън Мен". Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак - класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност
ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни. Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души - едно сърце.
Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание
Тази година Дик навърши 65, което просто не е за вярване. В краката му като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж. Този невероятен човек се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон със сина си. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ, Мери Карило, интервюира Дик за предаването "Риъл Спортс". Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент, пред тв камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие. "Откъде черпиш толкова сила?", попита Карило и този железен мъж, който винаги е стискал зъби и е гледал напред без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и
следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард Хойт е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Дали минава през съзнанието му мисълта, че той е отговорен за това щастие, че той е подарил на осакатения си син усмивката и шанса за пълноценен живот. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо пълно със смисъл, обещание и надежда... Като бяла лястовица.
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 2 Януари 2009, 19:59:19

Честита нова година! Успех във всичко, което умеем, късмет във всичко, което не зависи от нас и сбъдване на всичко за което мечтаем!
\:D/
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 7 Януари 2009, 11:50:00

Трябва да променим нещата ,защото тъпчем на едно място от години:
Лечение:
И преди 5г(може и да са повече) и сега лекуват децата ни по 10 дни в месеца(срока на една клинична пътека),през останалите 20 явно са здрави-на въпроса ни кой е отговорен за това здравният министър Желев ни е отговорил-не е здравното министерство.Извинете но ,ако министъра на здравеопазването не отговаря за простотиите на лечебните заведения и здравната каса за кое е отговорен-за гробищните паркове ли или за какво?!
Образование:
И преди 5г и сега ресурсните учители,логопеди и психолози по училищата са работили на същия принцип-министър Вълчев ни отговаря колко много деца от нашите са интегрирани,само че не казва,че това е интеграция наужким,когато се прави по досегашния метод,защото по този метод едно дете несправящо се с математиката например,получава по този предмет качествена оценка,която води до получаването на лист хартия(свидетелство),а не диплом за завършен етап от образованието си,което не му позволява,ако например му се удават езици да продължи да учи във висше учебно заведение.
Социални услуги:
И преди 10г и сега дават същите безполезни помощни средства на деца-инв.колички,столове за баня и тоалетна,проходилки-безполезни,защото са предназначени за възрастни,детските модели са на космически цени и естествено не се поемат от социални грижи.Пример-количката за възрастен струва около 300-400лв,а за дете са над 1500лв.
И пишат ли пишат как всяка нова програма,която създават е за наше добро-боже,ако това е за добро какво ли ще е лошото?! #-o
Иначе,ако им отвориш дебелите книги-леле що закони,правилници,наредби от тогава са издадени и приети-един живот няма да ти стигне да ги изчетеш,а не знам колко живота трябва да имат децата ни,за да ги видят приложени на практика,което не е невъзможно-страни от цял свят доказват точно обратното.
Благодаря ви за усмивките! =D>
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот gina » 7 Януари 2009, 15:27:37

pogarf написа:Малък пример за родителска любов:

http://www.godtube.com/view_video.php?v ... dd9ea45513 :)


Това направо ме разплака.
"The world is a dangerous place, not because of those who do evil,
but because of those who look on and do nothing."
Albert Einstein
]
Аватар
gina
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 327
Регистриран на: 21 Август 2007, 00:00:00
Местоположение: Frankfurt am Main
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 13 Януари 2009, 10:06:43

pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogar » 18 Март 2009, 00:04:34

Гергана Здравкова е самотна майка на прекрасно момиченце с увреждане,чиято диагноза е спина бифида с придружаваща я хидроцефалия.
Операция в чужбина ще даде шанс на малката Бояна да живее нормално и достойно,операция,за която семейството няма средства.
Нека помогнем,нека подарим бъдеще на още едно от многото деца с увреждания в България.

Ето тук можете да научите повече за малката Бояна:

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=127706

Епикризи на детето и проформа фактура с цената на необходимото и лечение в чужбина:

http://family.webshots.com/album/570498759JrHmsV

Координати на майката-тел. 0895 69 44 18 или на email: geri_ir@abv.bg


Гергана Боянова Спасова
ОББ
Банкова сметка в евро:
IBAN BG76UBBS80021431996310
BIC UBBS BGSF

http://www.bgpetition.com/roditeli-na-d ... index.html
pogar
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 6 Декември 2008, 21:05:24
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 5 Август 2009, 21:37:54

http://www.sacp.government.bg/downloads ... ograma.doc

Национална програма за гарантиране правата на децата с увреждания и специални образователни потребности(СОП) и семействата им-в края на програмата нормативната уредба трябва да се допълва, трябва да заложим задължително мерки гарантиращи изпълнението и прилагането на програмата, както и Закон за гарантиране правата на децата с увреждания да предложим, в който съвсем подробно и детаилно да се разпише всичко, до най-малките подробности. Тогава вече наистина може да се говори за гарантиране правата на децата с увреждания и семействата, и освен това да се елиминират и всички свободни тълкувания, и най-важното да се предвидят необходимите средства за изпълнението на всичко това.

- Предлагам в самата програма да заложим и текст за този Закон.
- Да заложим текст гарантиращ включването на родителските организации на децата с увреждания, задължително да участват в изработването на наредби, закони, стратегии, планове и всичко, което касае тях и децата им. Да има пълна информираност до всички, и чрез регионалните социални служби, когато се обмислят нови законодателни и нормативни документи, промени изобщо, и едва когато има действително обсъждане с много широк кръг и родители и родителски организации, едва тогава да се правят новите промени и програми, това онзачава обществено обсъждане, а не както е сега, сложат го на сайта, кой видял, кой не видял, айде приема се, и освен това няма как да е обмислено изцяло в услуга на хората, след като тяхното мнение изобщо не е потърсено в действителност, а само на теория.
- Да заложим текстове за финансирането, за отговорността по изпълнението, за санкции при нарушения на текстовете....
- Както и всичко, което е пропуснато в програмата да го допълним.
- И в самата програма според мен да заложим текстове, че трябва да има цялостна реформа в социалната политика по отношение на децата и семействата, на децата с увреждания и семействата им, на институциите провеждащи тази политика, изцяло промяна философията на политиката към тях и т.н..., всичко, което сме писали тук.


Тази цялата програма се пише на базата на нашите искания-на родителите на деца с увреждания.
Разпространяваме я сред родителите от цялата страна,искаме да стигне до всички и всеки да се включи с конкретни текстове за предложения и промени по конкретните точки.

На базата на тази програма ще се борим за закон гарантиращ правата на децата с увреждания и специални образователни потребности(СОП) и семействата им,както и цялостна реформа и промяна в социалната политика към децата с увреждания и семействата им.

Моля изпращайте вашите предложения на адрес: na_usmihnisesmen@abv.bg


Петицията ни вече е внесена в Европейската комисия по петиции от Кати Синот ирландски депутат,до преди изборите зам.председател на Комисията.
Отново благодаря на всички ви за подкрепата
!
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Усмихни се с мен!

Мнениеот pogarf » 17 Декември 2009, 21:51:57

http://www.cil.bg/Новини/112.html

Евтин популизъм, гарниран с некомпетентност води до разсипия на държавни пари и безнадеждност за хиляди хора с увреждания
16.12.2009

Ето такава манджа забърква президентът Първанов с намесата си при промените в Закона за интеграция на хората с увреждания. С видима липса на компетентност по политиките за интеграция президентът се възмути от въвеждането на подоходен критерий за отпускане на месечна целева помощ за хора с увреждания. Естествено, че държавата трябва да подпомага бедните, да прави това по закон и в него да трябва да има подоходен критерий. А „месечната добавка за интеграция” в сегашния ЗИХУ е нито повече, нито по-малко от социална помощ. Как иначе може да бъде наречено нещо, което се изчислява като процент от гарантирания минимален доход и служи за допълване на собствените доходи на получателите му. Така дефинирана в специализирания закон, месечната добавка за интеграция възлиза на сумата от 9,75 лв. за транспортни услуги плюс 13 лв. за информационни и телекомуникационни услуги плюс 13 лв. за обучение плюс 9,75 лв. за достъпна информация плюс 9,75 лв. за диетично хранене и лекарствени продукти. Макар и изплащани еднократно през годината срещу платежни документи, в месечната добавка са включени и 195 лв. за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Иначе казано, ако не е умрял, човек трябва да има физическо, зрително и слухово увреждане едновременно, за да получава месечно по 55, 25 (петдесет и пет лева 0,25). В реалния живот месечната добавка е в границите между 10 и 30 лв., но се изплаща на близо 500 хиляди човека, което прави почти 200 млн. лв. от постната пица на министър Дянков. Проблемът все пак не е в „постната пица”, а в ефекта от храненето с нея – не е здравословна, а редовната й консумация води до затлъстяване. Все негативни последици!

Опитайте се да останете само един ден в леглото си, но не защото сте болни или ви се лежи, а защото сте телесно зависими от нечия помощ. Може и да си сложите препаска на очите, ставайки сутринта, за да си направите кафе, да закусите и да отидете на работа. Как ли ще ви помогнат в това начинание 30-те лева месечна добавка? Никак! Те помагат на семейния бюджет и на човека, който се грижи за вас и поради това не може да работи срещу достойно заплащане за труда си. Те ви държат във вечна зависимост от някого, за когото ставате бреме. Когато са наречени за „интеграция” в специален закон за хората с увреждания, те ви лишават от всякакви възможности за достоен живот и реализация, каквито имат гражданите без телесна зависимост. Така е в момента, така се очертава да бъде и занапред. Благодарение на „усилията”, които полагат национално представителните организации на и за хора с увреждания, благодарение на президента Първанов и неговия популизъм, гарниран с некомпетентност.

Като европейски гражданин и данъкоплатец с увреждания, който иска да живее достойно в България, настоявам да чуя от застъпниците на месечната добавка за интеграция убедителни доводи и силни аргументи за нейното запазване в ЗИХУ!
Метафората на президента с лечението само на онези, които имат температура над 39 градуса и отказа да бъдат лекувани „по-здравите” не е убедителен аргумент. Господин президент, всеки трябва да бъде лекуван, а не поддържан на изкуствено дишане!

Настоявам парите ми да се инвестират в полезни начинания, а не да се разпиляват безрезултатно, увековечавайки доживотна зависимост на човека с увреждане от семейството или социалния дом за трайно настаняване!

Настоявам всички политици да преминат обучителен курс по права на хората с увреждания, да положат изпит и да се оттеглят, ако не получат сертификат!

Национално представителните организации не ме интересуват – те толкоз могат да свирят, но ако политиците ни станат компетентни, ще им спрат субсидиите за съществуване и ще им поискат реални резултати срещу парите.

Капка Панайотова
Активен гражданин и редовен данъкоплатец



Подкрепете нашата инициатива за равенство:


http://apps.facebook.com/causes/416700/103730609
pogarf
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 4 Декември 2008, 16:25:04
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Предишна

Назад към Конкурси и инициативи на Заедно

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement