Струва ли си да загърбим всичко в БГ за живот в немско?

[boyko123]

Ами да пишем по темата тогава . daysimm беше написал по-горе, че тълкува "загърбването" като "отхвърляне" на българското в себе си. И го осъждаше. Съгласен съм. Да си отрежеш собствените корени не носи нищо - освен чувството, че си без корени. Може да има изключения както навсякъде, ама не ми е думата за тях. Съжалявам хората, които "не общуват с българи по принцип" и са по-немци от немците (респ. от холандците). Върхът на сладоледа в това отношение за мен са два случая с мартеници, тук в Холандия. Преди 4-5 години една бизнес-дама сънародничка се обръща към мен след една конференция - "Господине, поне я скрийте тая мартеница малко, тук не се носят такива неща". Това ѝ бяха първите думи към мен, дотогава не знаех, че е българка. Нямаше "добър ден" даже... В по-ново време си тръгваме с една приятелка от българско парти и тя казва със смесица от учудване и възхищение - "ама ти как открито си носиш мартеницата, и не ти пука ". Не ми пука. Мартеници раздавам и на съседите, чета български новини, слушам чат-пат българска музика и не гледам българска телевизия, защото не ме кефи.

Само че има и друг аспект на "загърбването" и той е, че има в живота само едно "тук и сега". Хазяинът ти (ако има такъв) вероятно е немец и за наема важат немските правила. Като се подуеш от зъб посред нощ, търсиш тукашния зъболекар. Повечето ти колежки са германки и сплетничат по немски - за примери виж из форумите . Децата ти (ако ги има) са се сбили (заиграли, влюбили и пр.) с немските съседчета, не с българските. Човек може да се опита да приеме всичко това като "необходимо зло" и да остане с душата си, виртуално "там" (в България). Само че в един момент разбираш, че те няма и на двете места - не си нито "тук", нито "там". В този смисъл без загърбване не може.

Има и "паралелни светове". Българи на работа в холандски оранжерии, настанени по 2-3 в стая, шефът на смяната говори български (в конкретния случай български турчин, тук от 90-те). Българска телевизия през чиния на покрива на блока, телевизор в общата кухня. Бира от магазина, в неделя може вкупом на кръчма. Като се подуеш от зъб, антибиотици от "домашните запаси" и първия микробус за България. Лично наблюдение. Поразпитах хората от какъв живот "там" бягат, че приемат този "тук". Разказаха ми. И се съгласих се, за тях си струва. Ще ѝ се не види и държавата. Българската

Та затова казвам, зависи какво е "всичкото" което загърбваш. От моя гледна точка си струва, ако в нормалния, реален свят тук се чувстваш по-добре отколкото в България. Има много аспекти
- материално - обикновено по-добре тук, отколкото в България. И поне отначало по-зле от "тукашните" подобни на теб. На изключенията от последното - честито
- ред и спокойствие - ред тук има повече. Доста повече . Спокойствие като цяло - също. Поне за родените тук. За родените "там" - зависи колко неспокойни ви прави непознатото. И колко бързо става познато.
- среда и приятели - трудно е. Въпрос на късмет е да срещнеш хора с които да си паснеш, но самотата тежи. Колко точно, зависи от човека.
- и още много неща които са важни точно за вас. И които може тук да са по-добри (обикновено) или по-лоши (по-рядко), но най-вече непознати.

Повечето хора в тази тема казват просто "струва си". Аз не съм толкова категоричен. Видях отблизо поне 2 случая в които сравнително интелигентни хора просто не успяха да "паснат" тук. И то не от липса на желание. Върнаха се след години в България. Но за мен лично си струваше. И продължава да си струва.

[Mony60]

Бойко, толкова хубаво си го написал, че просто няма какво да се добави!
Но случая с мартениците ми напомни нещо от нашите български взаимоотношения „тук“ зад граница. Преди няколко години в болницата, където работя имахме близо една година лекар българин. Като бяхме насаме много обичаше да си говорим на български, но влезеше ли колега/колежка немци и той ми казваше:„Пшт, стига сме говорили на български!“ Казвам:„Защо? Да не си мислиш, че ако си говорим на немски ще ни помислят за германци? Те много добре ни знаят, че и двамата сме българи и за себе си съм сигурна, че ме възприемат и уважават и не случайно ти като се появи се изреди много народ да ме информира, че имаме лекар българин.“
По мартеничката синът ми се запозна на едно студентско парти с едно момче от майка германка и баща българин и си другаруваха докато следваха заедно. Иначе нямаше да се „открият“. Така, че продължавайте смело да си носите мартеничките, скъпи сънародници , независимо кой какво казал!

[boyko123]

Ето специална тема за мартеничките, че и там има какво да си кажем. Вече преместих две мнения . А тук пак към "струва ли си, не си ли..."

[max]

Днес се навършват 5 години от емигрирането ми в Германия...На 31 август 2009 г. пристигнах, без език, без пари, само с 2 сака и с много надежди за нов живот. Времето беше също такова мизерно-мрачно и ръмеше дъжд, есенно.

[Franken]

Е, и как е "днес"?

[max]

Амиии, не съжалявам, макар че първоначалният ми ентусиазъм е леко охладен от действителността, но изобщо няма дилема-изборът беше правилен! Хубави 5 години изкарах тук и се надявам да са още доста.

[onufriy]

Повечето хора в тази тема казват просто "струва си". Аз не съм толкова категоричен. Видях отблизо поне 2 случая в които сравнително интелигентни хора просто не успяха да "паснат" тук. И то не от липса на желание. Върнаха се след години в България. Но за мен лично си струваше. И продължава да си струва.

Като студент четох една статия в Spiegel, за руски немци, преселили се от някъде в Сибир(Омск или нещо такова) в някъде по Бавария(Регенсбург май беше). Та той инженер с втора специализация по материалознание, тя с немска и английска филология. Разказваше се, как не им признавали дипломите. Той по-добра работа от поточната линия не могъл да си намери (8 евро на час, само временни договори). На нея ѝ обяснявали как трябва да занижи изискванията си за работа - във ВУЗ нямало как да стане, за гимназиална учителка не я искали, за начална нямала педагогическа специалност, та от бюрото по труда ѝ предложили да изкара преквалификация (всъщност Weiterbildung - надграждаща квалификация) за възпитателка в детска градина.
След не знам колко години, приятели им дошли на гости, връщали се от почивка в Гърция, те за това време никъде не били ходили. Та тогава им писнало, събрали си багажа и се нанесли обратно в апартамента, оставен от родителите на момчето в Омск. Той почнал при Газпром, тя в някакъв местен ВУЗ.

Тогава и ние с жената бяхме пред завършване и се чудехме, на каква цена си заслужава да останеш. Бяхме късметлии и си работим по специалността, но не знам как щеше да ни се отрази, ако се беше наложило да работим какво да е. Не само за парите, ами удоволетвореност от работата, социален статус, самочуствие, ако щете.

Тука познавам образовани имигранти, предимно с хуманитарни профили, които работят като общи работници, само и само децата им да имат по-добър старт. При тях по-късно ще се види дали си е струвало, но и на децата им не им е лесно (ключова немска политкоректна дума - starker Migrationshintergrund).

Такава ми ти разхвърляни размисли...

[boyko123]

Последните няколко мнения отидоха в темата "Общуване между българи в чужбина", че са си за там...

[xamsterdamm]

Вчера точно "струва ли си" беше тема на разговор с колега-българин в офиса. Той беше унил защото негови бивши колеги в София получавали добри пари (в ИТ бранша), карали нови коли и изплащали жилища. Каза че в Германия не се правели пари, очаквал повече.
Оказа се обаче че не е запознат как да си върне данъците и други "пост-фактум" перипетии - днес е оптимистично настроен и ще ровим по темата преди да е станало късно за тая година. Така че 'струва ли си" - да, струва си: 1. защото трябва пренастройка и тогава нещата лъсват и 2. защото не е загърбване. Винаги можем да се върнем в България, нали?

[prodavaime]

Ако човек има работа и прилични доходи в България, не е необходимо да идва в Германия. Малко си промених мнението, след като отминаха първоначалните години "детска градина" когато всичко беше ново и интересно. Вече усещам, че германците колкото и да са добри, са различни, културата е различна, интересите са различни. Не мога да седна с германци да гледам български филм или да слушам българска музика, нито пък някой може да ме накара да се смея на техните тъпи комедии като например Rubeldiekatz където ме замъкнаха почти насила, или да гледам скучни немски филми. Започвам да усещам носталгия, колкото и да е лошо, враждебно, бедно, примитивно и изостанало в България. И пак повтарям-климата. Може би в Бавария е по-слънчево и зимата повече прилича на такава, но тук в Бремен е ужасно депресиращо, няма слънце през никой сезон, хладно е и духа вятър постоянно. Преди 10 дни обиколих районите на Аахен, Кьолн, Дюселдорф и се убедих, че даже там е малко по-добър климата, по-тихо е и има по-малко облаци, по-закътано е. Тази зима нито един път не побеля от сняг в Бремен, а в България много сняг и много слънце. Така че ето такива малки неща, всъщност с течение на времето могат да се окажат угнетяващи, въпреки парите и подредеността на държавата.

Не е така аз имам всичко в БГ и ще се махна имам магазин за гсм изкарвам добри пари издържам семейство и т.н но в БГ нищо не отива на добре

[wilkosz]

Къде ли отива на добре въобще? В Германия също тръгна на зле, на всички е ясно поради какви причини.

[ScheissMannn]

Къде ли отива на добре въобще? В Германия също тръгна на зле, на всички е ясно поради какви причини.

Тебе не са ли те учили като малък да не се оплакваш

[baconsutan]

http://www.glasove.com/categories/komen ... -germaniya

[rikiking]

Ако ``немско`` значи Бундесрепубликата в сегашния и вид, тоест събирателно от няколко десетки херцогства , курфюрства, едно две-кралства + ГДР + грузинската,турската и албанската/incl. косоварите/ и да не забравя могъщата ливанска мафия+ислямските гости на Мама ???!!! За мен НЕ. Лично мнение. Евтино, но качеството на живот пада постоянно.

От друга страна,ако включим в термина ``немско`` една хубава , малка и добре функционираща държава като Австрия,плюс немскоезичните кантони на Швейцария,нещата придобиват друг отенък.

[pinco]

Зависи кой от какво бяга и какво търси.
Ако бягаш от простотията и манталитета си струва определено. Въпрос на нагласа и приоритети..