• Advertisement

9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 29 Ноември 2018, 01:59:06

onufriy написа:
vl написа:Денят Х: Оказваме се във война с Райха и СССР едновременно Болни амбиции карат Стойчо Мошанов да саботира преговорите със съюзниците в Кайро

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/denyat- ... 20645.html

https://www.blitz.bg/obshtestvo/denyat- ... 20645.html
Това не е ли за предишната тема? Преди девети, един вид...


Да, съжалявам за грешката и отправям молба към модераторите да преместят всичко от днес там.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 15 Декември 2018, 11:26:04

Извадки от П Р О Т О К О Л № 45 от 1947 г.
на Общинската управа на Столичната голяма община

В 15-дневен срок Архитектурно-градоустройствената дирекция да определи мястото в гр. София за изграждане паметник на Червената армия. За неизпълнение на настоящото решение, Министерският съвет ще се занимае за налагане санкции.
...
Такъв паметник би трябвало да бъде поставен на доминантна точка в града – примерно, на мястото на църквата „Св. Неделя” – в оста на главните магистрали на столицата ни. (Готови са били за втори път да я взривят!)
...
Паметникът трябва да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение.
...
От посочените до сега места, намирам за най-подходящо мястото при бъдещата опера, защото е просторно и ще има една голяма архитектурна рамка, а паметникът ще има действително онова политическо-възпитателно значение, каквото трябва да има един такъв паметник.
...
Ако паметникът се постави на пл. „9 септември”, той ще възбужда и спомена за 9. септември , който не е дело само на българския народ, но и на Червената армия. (Всъщност е дело главно на ЧА.)
...
Паметникът трябва да бъде нещо, което да се вижда от града и от цялото Софийско поле, да могат 100-200 000 души да го гледат. Така той ще може да упражнява по-голямо въздействие.
...
Моля специалистите да се изкажат за мястото при Джамията, която да се махне от там, и след това за мястото при военния клуб, градината.
...
Мястото, където ще бъде Операта, е ниско. Ако там се направи паметник на Червената армия, той ще бъде силно конкуриран от Витоша. Ние там би трябвало да направим толкова мощен паметник, че като дойде човек до там, да съсредоточи вниманието си върху него, А не да му прави конкуренция Витоша. А за да бъде сам за себе си, мощен, трябва самата топография на местността да подчертае паметника.
...
Паметникът на Червената армия трябва да бъде лесно достъпен за постоянно виждане.
...
Преимуществата на Детската градина /Оперния комплекс/ са най-големи – ще може веднага да се строи и ще бъде на най-красивия фон на София – Витоша. Витоша не е толкова близо за да смачка изгледа на паметника. (Да, затова пък паметникът смачква изгледа към Витоша.)
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот itzo » 16 Декември 2018, 19:18:58

За събаряне на въпросния монумент всъщност никога не е имало особен напън. Призиви по "социални медии" предимно. Иначе да го бяха бутнали още преди двадесет години барабар с пирамидата на единствения засега БГ фараон - Гошо Тарабата.
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2257
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 227 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот itzo » 16 Декември 2018, 19:37:02

Нямам спомен в досураттефтерната ера някой да е давал много зор за бутане. Иначе предвид паметника на цар Самуил със светещите очи и паметника на Алиса Софиянска пред Булбанк страх ме е даже да се замисля с какво бихме заменили мужика с автомата :-&
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2257
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 227 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 14 Февруари 2019, 04:00:22

Кой спря събарянето на паметника на Съветската армия в София

http://socbg.com/2015/08/%D0%BA%D0%BE%D ... D1%8A.html
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот VaskoLeon » 14 Февруари 2019, 21:58:50

В Берлин никой не смее да постави въпрос за събаряне на паметника на Съветската армия до Бундестага, ама Голчо български се кани на този в София! :) :) :)

Иво инджевски синдром, най-големите слуги на комунистите сега са най-големи "патриоти"!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1693
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 50 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот VaskoLeon » 14 Февруари 2019, 22:15:41

ivo75 написа: А така, кажете му двамата на тия, барем вас вие чуе, антикомунетата :mrgreen:


А вие от 4-ти километър какво мислите? O:) O:)

Обикновено пускаш едни обширни коментари, не че нещо ти се разбира, не си повече от една душевна "проститутка", сега що си тъй лаконичен? :mrgreen:
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1693
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 50 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 25 Февруари 2019, 02:36:36

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 4 Март 2019, 00:47:07

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 13 Март 2019, 16:30:19

"Борбата с фашизма" е политическа легитимация на българските комунисти при насилственото налагане у нас на съветския модел. "Фашист" - това е залепен етикет върху потенциалния съперник за властта след Девети септември."

Как Народният съд изби спасителите на българските евреи

https://www.168chasa.bg/article/5403800 ... m-U4a3fAqs
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 16 Март 2019, 00:23:34

На 15.03.1945 г. са убити двама НЕВИННИ българи.
ЗАЩО?
И двамата са служили на Родината си...
И двамата са достойни български генерали...
И двамата са ръководители на мозъка на българската армия – началници на нейния Генерален щаб...
И двамата са „осъдени“ и разстреляни от „българи“, служещи на интересите на СССР, за да се обезличи българска армия и България да да няма СВОЯ такава ...
И двамата са убити за да няма самостоятелно мислещи български командири...
И двамата са убити за да се насади страх в останалите...
И двамата са убити за да се овладее и подчини българската армия и страната ни на чужда държава и на чужда идеология...
И двамата са убити още в началото на комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г. ...,
И двамата са „осъдени“ от т.нар. „Народен съд“, който действа в противоречие с Търновската конституция.

Константин Лудвиг Лукаш е български офицер, убит на 44 години...
През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 11 август 1941 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на който пост е до 11 май 1944 г., когато е назначен за главен инспектор на войската. На 13 септември 1944 излиза в запаса. (генерал-лейтенант), щаб на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Носител на орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
Трифон Йорданов Трифонов е български офицер убит на 49 години...
На 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор. На 22 ноември същата година е назначен за командир на Втори окупационен корпус. На 11 май 1944 г. е назначен за началник на Щаба на войската. Подава оставка на 6 септември 1944 г., поради разногласия с новоназначения военен министър генерал Иван Маринов, работещ по указания от СССР.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 24 Март 2019, 01:40:07

23.03. 1945 г. – убит е българският герой Георги Радков...
КОЙ и ЗАЩО го убива?
Като офицер от артилерията участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Изпълнява воинския си дълг и се бие с турци, гърци, сърби и руснаци.
Във всички битки ОЦЕЛЯВА, за да бъде убит от българи, защото СЛУЖИ ... на България...
Кой е той и ЗАЩО не го знаем?
Той е български герой, офицер, майор от артилерията. Отличава се в морския бой с отряд бойни кораби на Руския черноморски флот, край Балчик през дек. 1916 г..
По време на тоталитарното соц управление, морският бой и разгромът на руските войски в Добруджа, през Първата световна война, умишлено не се разглеждаха и анализираха, за да се забравят победите ни ... и проявилите се в тях български герои...
В българската военноморска история две събития са особено важни заради мащаба и резултата. Това са торпилирането на крайцера „Хамидие“ и морският бой при Балчик, през декември 1916 г. За „Хамидие“ се знае. Дори е преекспонирано, защото повечето мислят, че е потопен. НЕ е! Повреден е и отстъпва, но после го ремонтират и отново е на вода... За бомбардирането на Балчик се споменава рядко, за да се прикрие съвсем героичният отпор срещу отряда бойни кораби на руския черноморски флот. А тогава е проведен истински морски бой, с използване на подводница, атаки от водосамолети и активно участие на брегова артилерия. Всичко това при крайно неблагоприятно за нас съотношение на силите.
Да припомним накратко за този забравен българин, който освен доблестен офицер е завидно развита личност – притежава ораторска дарба, владее италиански, френски, английски, немски и руски език, интересува се от музика и свири добре на цигулка.
- Завършва Военното училище през 1909 г., произведен е в чин подпоручик и е назначен в артилерийски полк в Разград.
- Участва в Балканската война, в боевете за овладяване на Лозенград, Бунар Хисар, при Чаталджа и в обсадата и превземането на Одрин. От декември 1913 до януари 1915 г. служи в бреговата артилерия във Варна.
- През Първата световна война, капитан Радков е командир на гаубична батарея от Видинския артилерийски полк. Неговите артилеристи демонстрират добра бойна подготовка. С точен огън по противника сломяват сръбската отбрана при Гарваново било и Връшка чука, в октомври 1915 г.
- През лятото на 1916 г. е назначен за командир на батарея за защита на Варна. Но на 7 и 9 септ. 1916 г., град Балчик става обект на два страшни артилерийски удара, нанесени от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. Унищожена е мелницата, индустриалната перла на Балчик и най-голяма в България. Затова командването премества морската батарея командвана от капитан Радков на огнева позиция до Балчик.
- На 13 дек. 1916 г. отново руски бойни кораби, крайцерът „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ приближават за да ударят пак Балчик.
Но този път е различно. Руските кораби получават достоен отпор. Командирските качества на капитан Радков се изявяват убедително. Независимо, че неговите артилеристи са с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от руския флот, те успешно се противопоставят на противника.
С точната си стрелба батареята привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, не му позволяват да изпълни основната си задача – да нанесе максимални поражения в Балчик. Проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от още по-големи разрушения.
- След това Георги Радков работи на дипломатическа работа, като втори секретар на българските легации в Лондон, Париж и Рим. От 1922 г. е в Българо-италианската банка в София.
- В 1940г. е кмет на Девин, после е командирован за околийски управител на Охрид. От 1943 г. е околийски управител на Оряхово, но по негова молба е освободен от тази длъжност на 19 март 1944 г.
- Идва 9 септември 1944 г. Георги Радков е арестуван от новата власт и съден.
На днешната дата в 1945 г., състав на Народния съд го осъжда на смърт и вечерта на същия ден ГЕРОЯТ ... е разстрелян...
В наши дни, във връзка с именуване на площад в Балчик на неговото име се проучват всички документи в наказателното дело срещу него. Не са открити никакви уличаващи го свидетелства....
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 10 Май 2019, 00:30:44

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 21 Май 2019, 15:10:15

След 1964г. Москва ни забранява добива на нефт и газ

https://www.168chasa.bg/article/5489397 ... Hf12k05pds
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 8 Юни 2019, 01:44:10

7 юни 1946 г. – В ход е ПОРЕДНИЯТ епизод от пъкления план срещу България.
През нощта са арестувани и тайно избити стотици БЪЛГАРИ... Сред тях са Георги Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др. В сражение при опита за арест загива майор Кирил Дрангов, син на славния Борис Дрангов.
Какво и ЗАЩО се случва?
Страната ни е победена и още по-страшно поразена е от болестта на комунизма. Удобно време да се изпълни един план на Коминтерна за за разпарчетосване на България. По указания на СССР тази организация е изобретила нови нации на българската земя – македонска, тракийска, добруджанска, помашка... За да се откъсне българска територия и се даде на Югославия, българите от пиринския край трябва да се превърнат в ... „македонци“. Единствената налична имунна система способна да се противопостави на този следващ унищожителен вирус е ВМРО. Затова Белград настоява и Москва дава нареждане на слугите си, управляващи в София, тази организация да бъде разгромена. И както винаги правят, ударът е осъществен по тъмно.

Следващите редове са извадка от спомени на Анка Хекимова, споделени пред Ефим УШЕВ, публикувани на 17 октомври 2016 г. в „Златоградски вестник“.
Един от преките участници в акцията по изтреблението на българите от ВМРО – Тома Трайков, неведнъж треперейки разказва пред баба Анка в края на живота си, че често сънува и се стряска от онези събития и вече си мисли, че идва възмездието за неговите деяния. Трайков по време на въпросните събития преследвачите наричали „другарят инспектор”, е близък на баба Анка. Той е вуйчо на майка ѝ Славка и тя се грижи за него в края на живота му... Заедно с него в това пъклено дело участник е и брат му Иван Трайков.
Някогашният убиец ѝ разказва как са преследвали хората по софийските квартири с многобройни въоръжени милиционери и войници и след това ги товарят на камиони, за да ги изпратят неизвестно къде – неизвестно дори за тях, „обикновените” извършители на гонението.
„Къде карат хората, които залавяхме, знаеше само шефът”, казва Трайков. А „шефът”, натовареният с преследването, залавянето и изтребването, е Лев Главинчев, родом от Охрид, тогава висш функционер на БКП и милицията, на чието пряко подчинение били всички. Много от търсените българи се самоубили или били убити по време на нощната акция, а съпругите и децата им са изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им. Натоварвайки арестуваните по камионите, заповедта била през целия път да не се спира никъде, за никакви човешки нужди, дори и за жените, спомня си баба Анка разказът на Трайков, - просто като животни, водени на заколение, неизвестно къде. И никога не се връщат и за тях никой нищо не знае…
Тогавашният началник на контраразузнаването Стефан Богданов по-късно разказва в спомените си, че лично министърът на вътрешните работи Антон Югов им предава указанията на Георги Димитров да се ликвидират безшумно и без съд „групата македонски терористи”. Които обаче нямат нито един извършен терористичен акт срещу новата отечественофронтовска власт. Знае се и това, че с одобрението на Москва част от арестуваните са били предадени от правителството на България на титовите палачи в Скопие, или откарани в съветски лагери, други са били зверски избити, съсечени или изгорени живи от органите на българската Държавна сигурност...
За семействата им и за всички нас днес е ясно, че причината за тази жестокост е тяхната последователна убеденост в българския произход на населението в Македония, защитата на българщината в Пиринския край и дългогодишната им предана работа за обединение на родината. Опитите да се намерят свидетелства за предрешената им съдба не се увенчават с успех. Трябвало е тези хора просто да са „безследно изчезнали”, сякаш никога не са живели. И в хрониките на днешната българска история техният казус да не съществува.
Ето думите на Борис Бунев, брат на македонската героиня от Тетово Мара Бунева, застреляла сръбският палач на българите Велимир Прелич на централния мост в Скопие: „Една нощ, някъде през 1948 г., в Секретния лагер дошъл с главорезите си Лев Главинчев. Събрал т. нар. „македонци” и почнал да ги разпитва дали имат някакви здравословни проблеми. Трима се осмелили да кажат, че имат някакви болежки. Сред тях бил и баща ми – оплакал се, че е прекарал инфаркт. Отделили тримата и ги извели нанякъде. Не след дълго другите затворници започнали да чуват от подземията тъпи удари от метални пръти и човешки викове. След няколко дни приятели на баща ми видели един затворник с неговите обувки и вече нямали съмнение, каква била съдбата му. Някои казвали, че неговия труп и на другите двама са изхвърлени с чували в Марица...” В друг случай, едва през 1991 г. синът научава официално годината и мястото на трагичната смърт на баща си. Получава документ, че Страхил Развигоров е умрял през 1948 г. в „Секретен лагер” в Пазарджик.
Това е едва една малка част от спомените за трагичния край на членовете на ВМРО, арестувани през юни 1946-а. В касапницата на комунистическия режим не е пощаден дори спасителят на българските евреи Владо Куртев, обявен посмъртно от Израел за „Праведник на народите по света”. Лев Главинчев удушил с ръцете си софийския адвокат Манчо Димитров – в камиона, с който го откарват заедно с други арестувани към Дирекция на Народната милиция на пл. „Лъвов мост”. В дома на Атанас Пашков, друг безследно изчезнал деец на ВМРО, се настанява неговият екзекутор – „другарят инспектор” Тома Трайков, който живее там чак до смъртта си.
В свое писмо до близките на загиналите големият БЪЛГАРИН и последен истински войвода на ВМРО Иван Михайлов пише - „Българщината здраво ще крачи във вековете, опрена върху духа на тия, които беха като Левски, Даме, Матов (Христо), Тодор (Александров). Не ни липсват примери за следване. Участниците в македонското движение, загинали на 7 юни 1946 г. от комунистическата власт по най-жесток начин, заслужават национална почит. Особено като се знае от коя гнила страна е дошъл удара върху тех”.

Но днес и за това ПОРЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ малко се говори и пише...
УНИЩОЖЕНИТЕ тогава си остават без гробове, без места за почит, преклонение и памет... За да се остави място на ТЪМНОТО и АНТИБЪЛГАРСКОТО в историята ни...
Въпросите са НЕУДОБНИ, но неизбежни:
- Защо в София през соца имаше улица „Лев Главинчев“ - водач на убийците?
- Как тогава и СЕГА почитаме загиналите заради БЪЛГАРЩИНА мъченици?
- Как днешните „наследници“ на онова ВМРО отбелязват това тъжно събитие?
- Да сте чули извинение от сегашните наследници на комунистическата партия?
- Защо Иван Михайлов пише за БЪЛГАРЩИНАТА, а тук после и ДОСЕГА го „помакедончиха“ и прекръстиха на ... Ванче?
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1914
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта

  • Advertisement