Barby със сигурност всеки, който е напуснала БГ, в един или друг момент е изпитвал самота. За мен самотата е нещо напълно нормално в такива ситуации! Аз съм зайче и сам само от няколко месеца в ДЕ. При това сам в едно малко градче, където българите са само 8. Познавам ги всички,но се случва да се виждаме с тях само на определени поводи. И така, аз съм си сама. И като казвам сама,имам предвид пълния смисъл на тази гадна дума.
Най-трудно ми беше първите два месеца! Беше ужасно! Aз съм адски комуникативен и жизнерадостен човек и това, че нямаше с кой да се виждам, на кого да споделям мъките си и дори, че нямаше на кого да разкажа глупостите, които са ми се случили през деня, ме убиваше. Всяка вечер се прибирах и плачех. Два месеца само рев! Бях изпаднала в депресия и в един момент нямах желание дори да ходя на лекции, където в същност беше единственото мястор където общувах с хора.
Но след като се върнах след празниците, някакси това чувство изчезна. Нямам представа какво се случи, просто изчезна. Може би и аз като
Азбук просто сам свикнала с тази мисъл. Намирам си винаги някакви занимания и се разнообразявам. Просто не мисли за това,че си сама, а си мисли за хубави неща и за това какво ще ти се случи утре и може би какви хора ще срещнеш.
Съгласна сам с това, че не трябва да търсиш контакти само с българи! Опитай да се сближиш с колегите си, покани ги на гости! Импровизирай!
А що се отнася до партитата, щом си осъзнала,че приятелят ти е бил грешка, то тогава да не ти пука,че и той ще е там. Отиваш и не чакаш другите да дойдат при теб и да те заговорят, а ти отиваш при тях.
Не знам дали сам помогнала с нещо, но просто морална подктепа. А и в Заедно винаги можеш да намериш хора, с които да си поговориш.
Така че по-ведро и се усмихвай повече. Все някои ще забележи усмивката ти. Бъди убедена в това!
