Какво е според вас да си щастлив?

[evva]

Изкуството да си щастлив

Цитат:
Тайната на Щастието


Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
...

Това го имаше и 5 мнения по-нагоре, а откъсът е от "Алхимикът" на Паулу Куелю.

[elle]

Това го имаше и 5 мнения по-нагоре, а откъсът е от "Алхимикът" на Паулу Куелю.

дам, написах и коментар, но странно защо само цитатът е излязъл..
И за да бъдем по-точни "Алхимикът" page 38-39

За мен лично щастието е в споделянето на моменти с хора, на които държиш.. Щастие е и възможността да се довериш на някого, да му позволиш да завладее мислите ти и той в крайна сметка да оправдае доверието.

[vwpolo]

я каква хубава темичка сте започнали ден преди последния ми изпит и сте я разтегнали чак до един ден след края на ваканцията ми

та да се разпиша и аз в нея, защото често мисля за това, колко задоволен съм откъм всички страни и колко често не се чувствам щастлив.
Щастлив човек трябва да е този, който си купува последователно уиски, кола, апартамент, годежен пръстен, памперс, самобръсначка и т.н. и накрая на смъртния си одър да е сигурен, че е затворил прозореца и загасил печката преди да тръгне на дългия път.

[Naruto]

Щастието е малка хапка от реалността, към която се стремим всеки ден. Пречупено през кристала на личния ни мироглед късчето, което за останалите е тривиално, проектира в нас малките слънчеви зайчета на щастието. Позаспалата ни душа става коте, което гони илюзорния отблясък из вътрешния ни свят.

Някой от моите парченца:
Да ме събужда сутрин ръка на любим човек, докосваща челото ми (ако успее да ме изрови изпод юргана разбира се)

Да облека тениската си на опаки. Да ми се нахилят хубавата. А аз да ги излъжа, че днес ми е деня на Крис Крос и цял ден да ходя така.

Да вървя пеш, при всеки удобен случай.

А когато се наложи да ползвам градския, батерията на MP3-то да издържи цялото пътуване в претъпкания автобус.

Да откривам нови факти, като например - че любимото място за спане на котката е клавиатурата на лаптопа, в следствие на което левия Ctrl не работи. В следствие на което да гоня котката и да добавя два нови факта – 1.все още не мога да се мушкам зад секцията и 2. хората и животните около нас имат право да правят бели от време на време.

Да не се шашкам когато ми се съдерат джинсите на публично място, а да се смея с късметлиите или горките хорица, които са ме видели. След което да си спомня, че прословутите казанлъшки кила са на един хвърлей разстояние и мога да отскоча да си купя нови за 3 лева.

Да видя дъга.

Да ловя снежинки с език зиме.


За всеки различно. Има и някои универсални, разбира се – като да видиш усмихнат малчуган, радостта от доброто общуване. Но всички сме с различни кристалчета в главите, така че не се учудвайте ако някой развълнувано ви сподели, как днес е играл мач с дядо си в хола или е развеселен от факта да разбере, че наистина има фотограф снимал цял живот само снежинки.

Другият вид щастие е да знам, че има цел, която да гоня. Да търча след нея, докато “не ми се отлепят подметките на кецките”. Това наистина се оказва трудно - да намеря истински важното за мен. Свалям сламената си шапка пред тези, които са го открили рано. Това са талантливите хора.

И трето – да намериш човека, с който подреждането на малките късчета щастие, вербалните схватки и кризите да “монтират” картината и саундтрака на филма – наречен Ваш живот. И да случиш на любим жанр.

P.S. Ако успешно жонглирате и с трите, кажете ми как го правите.

[vwpolo]

Naruto, браво, много вдъхновяващо си го написал! Току що прочетох и поста ти с различните стилова на писане и мога да кажа, че е istinsko удоволствие да те чете човек.

[paparazzo]

брей колко сте романтични-щех да се просълзя чак-за мене е простичко-здраве,тераска,пържолка,ракийца,проститутка/може и две/...

[Naruto]

vwpolo благодаря

Paparazzo критиката се приема, лъха наистина на Лорд Байрон . . .
Както споменах, за всеки различно щастието. Хайде ще се помъча да го съкратя малко и да го направя по-диогеново.

Ако щастието за мен беше нещо простичко бих си взел 40 кв. гарсониера с 60 кв. веранда, на която ще събера всички уреди за сваляне на килограми, рекламирани от WS Teleshop + космодиск + наколенката на доктор Ливайн + всякакви други приспособления за подпомагане здравословния начин на живот, като барбекю, на което 24/7 да пека паржолки. Буренце с ракия в ъгъла.
Бих си взел и триножник + огледално-рефлексен Пентакс, въоражен с телеобектив, с който да наблюдавам ортака, когато си извика проститутка или две (ала хичкоковия REAR WINDOW, а ако за нещастие не съм фен на класическия съспенс – ала DISTURBIA)
Единствения филм, който не бих трил от PC-то би бил La Dolche Vita на Фелини.

Peace Puppy!

[paparazzo]

-що ме понтираш бре-ей това Стара Загора е голема школа-сите сте таланти...

[ljuba]

@Naruto,с голямо удоволствие ти прочетох първия пост,а сега и втория.И си мисля,че някои хора и за космодиск да пишат пак са го уцелили как да звучи...прекрасно.Приятно ми е да видя,че все още има романтици!

[Naruto]

Paparazzo в Стара Загора на всяка липа по един поет. Улиците ни са прави за да могат поетите спокойно да скиторят в творчески унес без да се губят. Операта ни изгоря от наплива на креативни личности да я посещават.
Втори Хеликон си е направо Стара. Та и покрай тях - наистина талантливите, и на нас простосмъртните ни идват странни идеи.

Дори и за ежедневните неща, като купуваме хляб например винаги слагаме едно протяжно "Оооо" пред "Бихте ли ми дали половинка Добруджа". Едната ни ръка е на сърцето, а другата протегната към продавачката, с очи блуждаещи замечтано из небето, т.е из тавана на магазина или из рафта с вафлите.



ljuba Благодаря! По принцип не съм кой знае колко романтичен, просто така се получи

[Venera]

Naruto, cвежар си, определено! Имаш ли си някъде блог?

Tемата също е мноого хубава..излиза и, че отговора одавна е намерен. Може би трябва да пуснем още една "Лесно ли ви е да сте щастливи" ?

[elle]

Един пост на Анна, който отдавна се подсещам да-не-забравя-да-пусна-в-заедно.

Просто

Всъщност щастието се оказва най-простото нещо на света, до което се стига по най-сложните начини. С години разсъждаваш върху изначалните различия между мъжа и жената, прекарваш месеци по баровете с цигара в ръка и с 3-тото-ама-за-последно уиски, с поредния-ама-за-малко тъпак и накрая, най-накрая се оказва, че щастието е нещо изключително простичко. Ранно ставане, мързелив и сладък секс с полузатворени очи. „Успя да ме събудиш пак!” и смях. „Хайде да си полежим още малко, искаш ли?” Боса правя закуска. Бъркани яйца, принцеси с кашкавал на светлата маса и гората отсреща – съвсем зелена. Топло мляко с какао. „Какво?” – „Нищо, радвам ти се!” Лигавщини на вратата и излиза по „важните си задачи”. А аз оставам с моите не толкова неотложни неща. Допивам какаото си, загледана в града и се настройвам за хубав ден. И аз съм заета. Предимно с това да съм щастлива. Хващам се за минутите, защото знам, че после пак ще забравя. Пак ще се тревожа. Пак ще потрепервам в колата си на светофара долу, на Синьото. Влизам боса в банята и пред огледалата свалям маската за очи. Горещ душ. Дълъг. Душата ми се затваря в тялото ми. Обхожда го пръстче по пръстче. Глезени, колена и слабини. Пара. Бялата ми хавлия и червеният ми педикюр. Знам, че се обичам. И това ме кара да се усмихвам. Още вчера забравих телефона си на 10 преки от нас и не бързам да си го взема. Ама никак! Хората, които обичам знаят как да ме намерят и без него. Още малко блаженство и трябва да изляза. С топла жилетка и вкус на какао в устата. Просто! Съвсем просто!

Коментар ще си спестя. Просто я разбирам.

[lili_vlaeva]

Просто
Всъщност щастието се оказва най-простото нещо на света,

Aбсолютно съм съгласна. С правилния човек нещата винаги са прости и прекрасни.