Щастието е малка хапка от реалността, към която се стремим всеки ден. Пречупено през кристала на личния ни мироглед късчето, което за останалите е тривиално, проектира в нас малките слънчеви зайчета на щастието. Позаспалата ни душа става коте, което гони илюзорния отблясък из вътрешния ни свят.
Някой от моите парченца:
Да ме събужда сутрин ръка на любим човек, докосваща челото ми (ако успее да ме изрови изпод юргана разбира се)
Да облека тениската си на опаки. Да ми се нахилят хубавата. А аз да ги излъжа, че днес ми е деня на Крис Крос и цял ден да ходя така.
Да вървя пеш, при всеки удобен случай.
А когато се наложи да ползвам градския, батерията на MP3-то да издържи цялото пътуване в претъпкания автобус.
Да откривам нови факти, като например - че любимото място за спане на котката е клавиатурата на лаптопа, в следствие на което левия Ctrl не работи. В следствие на което да гоня котката и да добавя два нови факта – 1.все още не мога да се мушкам зад секцията и 2. хората и животните около нас имат право да правят бели от време на време.
Да не се шашкам когато ми се съдерат джинсите на публично място, а да се смея с късметлиите или горките хорица, които са ме видели. След което да си спомня, че прословутите казанлъшки кила са на един хвърлей разстояние и мога да отскоча да си купя нови за 3 лева.
Да видя дъга.
Да ловя снежинки с език зиме.
За всеки различно. Има и някои универсални, разбира се – като да видиш усмихнат малчуган, радостта от доброто общуване. Но всички сме с различни кристалчета в главите, така че не се учудвайте ако някой развълнувано ви сподели, как днес е играл мач с дядо си в хола или е развеселен от факта да разбере, че наистина има фотограф снимал цял живот само снежинки.
Другият вид щастие е да знам, че има цел, която да гоня. Да търча след нея, докато “не ми се отлепят подметките на кецките”. Това наистина се оказва трудно - да намеря истински важното за мен. Свалям сламената си шапка пред тези, които са го открили рано. Това са талантливите хора.
И трето – да намериш човека, с който подреждането на малките късчета щастие, вербалните схватки и кризите да “монтират” картината и саундтрака на филма – наречен Ваш живот. И да случиш на любим жанр.
P.S. Ако успешно жонглирате и с трите, кажете ми как го правите.
